|
ПИСМО ИЗХ. № 94-СС-140 ОТ 08.08.2008 Г. НА МТСП ОТНОСНО: ОТРАБОТЕНОТО ВРЕМЕ ПО ТРУДОВ ДОГОВОР ПО ЧЛ. 114 КТ НЕ СЕ ПРИЗНАВА ЗА ТРУДОВ СТАЖ
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
Тъй като отработеното време по трудов договор, сключен за работа до 5 работни дни или 40 часа в месеца, не се признава за трудов стаж, то това време не може да бъде зачетено за период за придобиване на трудов стаж и професионален опит.
Съгласно чл. 114 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да сключи трудов договор за работа до 5 работни дни или 40 часа в месеца последователно или разпокъсано. От цитираната разпоредба е видно, че когато трудов договор е сключен на това правно основание продължителността на месечното работно време по него не може да бъде повече от 40 часа.
Основната особеност на трудовите договори по чл. 114 КТ е, че отработеното време по тях не се признава за трудов стаж. Съображението за това традиционно възприемано разрешение в законодателството и съдебната практика е краткотрайната продължителност на тези договори, което не оправдава "отчитането" на трудовия стаж по тях, въпреки наличието на трудово правоотношение.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор.
Тъй като отработеното време по трудов договор по чл. 114 КТ не се признава за трудов стаж, то това време не може да бъде зачетено за период за придобиване на трудов стаж и професионален опит по смисъла на чл. 12, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Следва да се има предвид обаче, че трудовият стаж, придобит преди сключването на трудов договор по чл. 114 КТ, се взема предвид от работодателя, страна по договора, когато предишният трудов стаж е придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия (чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата). В този случай, работодателят по трудовия договор по чл. 114 КТ следва да заплаща допълнително трудово възнаграждение за придобития трудов стаж и професионален опит при предишния работодател, в процент върху основната работна заплата, определена с договора по чл. 114 КТ. Трудовият договор по чл. 114 КТ е единствен за лицето, т. е. трудовото правоотношение, възникнало въз основа на него, е основно по смисъла на чл. 12, ал. 8 от Наредбата. В този случай обаче, не се прилага чл. 12, ал. 10 от Наредбата, т.е. работодателят не извършва ежегодно изменение на размера на допълнителното възнаграждение.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. Това означава, че времето на работа по трудов договор по чл. 114 КТ се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране, като изчисляването му се извършва съгласно чл. 38 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Размерите на дължимите осигурителни вноски са определени в чл. 6, ал. 1, т. 6 и 7 КСО, като вноската за инвалидност, старост и смърт е 22 на сто, а за трудова злополука и професионална болест - от 0,4 до 1,1 на сто.
Тъй като договорът по чл. 114 КТ е трудов, то съответният работник или служител получава доход от трудово правоотношение, върху който се дължат здравноосигурителни вноски, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване.
Трудовият договор по чл. 114 КТ се регистрира по реда на Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда. В указанията за попълване на уведомление за сключен трудов договор по чл. 114 КТ в т. 8 "Основание на договора" се попълва код 12.
|
