От 01.01.2010 г. влизат в сила редица промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Една от основните цели на законодателя е да се подобри събираемостта на осигурителните вноски и да се увеличат постъпленията във фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) през настоящата година.

От 1 януари тази година осигуровки ще се дължат и върху неначислените възнаграждения

С изменение на чл. 6, ал. 3 КСО се въвежда задължение за внасяне на осигурителни вноски и върху неначислените възнаграждения. В тези случаи осигурителните вноски ще се внасят върху не по-малко от възнаграждението, определено съобразно икономическата дейност и квалификационната група професия, а когато няма определена такава - върху не по-малко от минималната работна заплата за страната за съответния период.

Социалните осигуровки са месечни вноски, като основното им предназначение е да осигурят ритмичност на приходите по фондовете на ДОО. По този начин се обезпечават средства за изплащане на пенсиите, както и на краткосрочните обезщетения (за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете, безработица и т.н.).

От 01.01.2007 г., чрез законодателни промени в КСО, бяха предприети мерки срещу недобросъвестните осигурители, които не изплащат регулярно трудовите възнаграждения на своите работници, с цел избягване внасянето на осигурителни вноски за ДОО. (До тази дата - 01.01.2007 г. социални осигуровки се дължаха само върху изплатените трудови възнаграждения.) С оглед на това, от началото на 2007 г. осигурителните вноски станаха дължими и при начислени, но неизплатени възнаграждения.

Сега, с промените в КСО, извършени в края на 2009 г. и по-конкретно с ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., се прави втора стъпка в тази посока, като се въвежда дължимост на вноските за ДОО и при неначислени трудови възнаграждения. В тези случаи осигурителните вноски ще се внасят върху не по-малко от възнаграждението, определено съобразно икономическата дейност и квалификационната група професия, а когато няма определена такава - върху не по-малко от минималната работна заплата за страната за съответния период.
Във връзка с внасянето на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения са направени съответните промени в закона, отнасящи се за осигурителния стаж и изчисляване на паричните обезщетения. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО за осигурителен стаж от 01.01.2010 г. ще се зачита времето, през което работниците и служителите са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия. Когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време.

При определяне на паричните обезщетения от ДОО следва да се изчисли т.нар. “нетно възнаграждение”. Според § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на КСО “нетно възнаграждение” е възнаграждението, получено след намаляване на изплатеното или начисленото възнаграждение с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Когато възнагражденията не са начислени, до начисляването при определяне на паричните обезщетения за нетно възнаграждение се взема предвид минималният осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО, или минималната месечна работна заплата за страната, ако няма определен минимален осигурителен доход. Съгласно новата редакция на чл. 17 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО) за работещите по трудови и по служебни правоотношения и приравнените към тях правоотношения месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година (за 2010 г. - 2000 лв.). Когато възнаграждението не е начислено, до начисляването за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО или минималната месечна работна заплата за страната (за 2010 г. - 240 лв.), ако няма определен минимален осигурителен доход.

За изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по ЗДДФЛ и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година. Когато възнаграждението не е начислено, до начисляването за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО.

За членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, както и за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други вероизповедания по Закона за вероизповеданията, месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по ЗДДФЛ и не може да бъде по-голямо от максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година. Когато възнаграждението на посочения кръг лица не е начислено, до начисляването за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО.

Според новата разпоредба на чл. 17, ал. 7 НИИПОПДОО за съпруга/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба по време на задграничния му мандат и за морските лица месечното нетно възнаграждение е избраният от тях месечен осигурителен доход, върху който са внесени осигурителните вноски. Съгласно новия параграф 1а от Допълнителните разпоредби на НИИПОПДОО, “осигурител” по смисъла на наредбата за съпруга/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба по време на задграничния му мандат, е изпращащото ведомство на дългосрочно командирования служител в дипломатическата служба.

В КСО са направени съответните промени и във връзка с намаляването на осигурителната вноска за Фонд “Пенсии” с два пункта, както и във връзка с разпределението й между осигурител и осигурено лице.

Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2010 г. от 01.01.2010 г. размерът на осигурителната вноска за Фонд “Пенсии” се определя на - 16 на сто за лицата, родени преди 01.01.1960 г., и 11 на сто - за лицата, родени след 31.12.1959 г. Новите размери на вноските за Фонд “Пенсии” се разпределят между работодателите и осигурените лица в съотношение 8,9 към 7,1 на сто за лицата, родени преди 01.01.1960 г. (при общ размер 16 на сто) и съотношение 6,1 към 4,9 на сто, за лицата, родени след 31.12.1959 г. (при общ размер 11 на сто). Вноската за самоосигуряващите се лица е съответно 16 на сто и 11 на сто.

Държавата участва в осигуряването чрез трансфер във Фонд “Пенсии” в размерите и по реда, определени в чл. 21, т. 5 КСО - 12 на сто върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за пенсии.

Запазва се размерът на осигурителната вноска за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) - 5 на сто, при прилагане на съотношение в разпределението на вноските 2,8 на сто от работодателите и 2,2 на сто от осигурените лица.

Запазват се и размерите на осигурителните вноски за Фонд “Общо заболяване и майчинство” и Фонд “Безработица” съответно на 3,5 на сто и 1,0 на сто, при съотношение в разпределението на вноските между работодател и осигурено лице - 60 към 40.

Важната социална придобивка - продължителността на срока, в който се изплаща обезщетението за бременност и раждане от 410 календарни дни (до навършване на една годинка на детето), също се запазва.

Размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст за 2010 г. е 240 лв. месечно.

Вноските във Фонд “ГВРС” са определени на 0,1 на сто при максимално обезщетение от 720 лв.

Увеличен е минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица на 420 лв., а за земеделските производители и тютюнопроизводители на 240 лв.

Съгласно § 10 от ПЗР на ЗБДОО за 2010 г. дейността по профилактика и рехабилитация ще се извършва само в базите на дружеството на НОИ - “ПРО” ЕАД.

Изцяло за своя сметка ще се осигуряват моряците

С новия чл. 4а КСО от тази година се въвежда специален ред за осигуряването на т.нар. “морски лица”. “Морско лице” според определението, дадено в § 1, ал. 1, т. 5а от Допълнителната разпоредба на КСО, е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване. Тези лица, независимо че работят по трудови правоотношения, подлежат на осигуряване изцяло за своя сметка за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост, смърт, трудова злополука и професионална болест, а по тяхно желание - и за безработица. Осигурителните вноски се правят върху избран от морското лице осигурителен доход между минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и максималния размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за 2010 г. Морските лица внасят за своя сметка осигурителни вноски за ДЗПО в универсалните и професионалните пенсионни фондове и за здравно осигуряване. Осигурителните вноски се удържат от работодателя при изплащане на трудовите им възнаграждения.

Според актуалната от 01.01.2010 г. редакция на чл. 16, ал. 1 НИИПОПДОО доходът за периода от 6, а при бременност и раждане - от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността, от който се изчислява дневното парично обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане, включва дохода, върху който са внесени или дължими, а за морските лица - внесени, осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство, и/или за трудова злополука и професионална болест.

Новости при сроковете за представяне на документи за изплащане на обезщетенията и помощите от ДОО

Съгласно новата редакция на чл. 40а КСО болничните листове следва да се представят в срок от 2 работни дни след изплащане на възнагражденията, а когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, се представят до 2 работни дни след последния ден на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. В същите срокове следва да се представят и документите за изплащане на обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, както предвиждат новосъздадените чл. 48б и 52б КСО.

Съгласно изменението на чл. 10 НИИПОПДОО (в сила от 01.01.2010 г.) документите по чл. 3-5 и 8 от наредбата (това са болничните листове за временна неработоспособност, бременност и раждане или трудоустрояване, анкетните листове към тях, в случаите когато са предвидени такива; декларациите за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при раждане; протоколите на лекарските консултативни комисии (ЛКК) за тежкото заболяване на майката, копията от препис-извлечение от акта за смърт на майката и/или бащата на детето; заповедите за прекратяване на правоотношението и документите за заверен трудов, служебен и осигурителен стаж, както и съответните заявления-декларации от осигурените лица) се представят в съответните териториални поделения (ТП) на НОИ и в техните филиали след подаването на декларация-образец № 1 по чл. 3 от Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в следните срокове:

1. от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец, не по-късно от два работни дни след деня на изплащане на дължимите възнаграждения или част от тях, а когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени - не по-късно от два работни дни след последния ден на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът;

2. от самоосигуряващите се лица - не по-късно от 11 дни след внасянето на дължимите авансово осигурителни вноски за съответния месец.

Болничните листове за временна неработоспособност, настъпила в срока по чл. 42, ал. 2 КСО, се представят в ТП на НОИ до 5 работни дни след представянето им на осигурителя.



С пълното съдържание на статията може да се запознаете тук.

Коментари (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар