|
Сега той се състои от 18 души - по двама представители на шестте работодателски организации, на двата синдиката и на държавата. Според промените държавата запазва своята квота, но тази на работодателите и синдикатите се намалява на по 1 човек.
Поправките в закона запазват възможността всяка от страните да оказва натиск върху другата за постигане на своите искания чрез митинги и демонстрации. Това обаче няма да може да става, докато тече арбитражът.
Не отпада и възможността за символични стачки, както и за протест без предупреждение до 1 час. Решението за стачка пак ще се взима с обикновено мнозинство от работниците, но поправките предвиждат в общия брой да не се включват тези, които са в отпуск, болнични или командировка.
С промените за първи път ясно се регламентира и участието на съда при изпълнението на постигнати стачни споразумения. Те предвиждат Софийският градски съд да издава изпълнителен лист въз основа на влязло в сила арбитражно решение по молба на заинтересована страна. В момента няма механизъм, по който да се санкционира страна, която откаже да изпълни споразумение.
Глобата за нарушаване на клаузите в закона, засягащи обявяването на стачката, както и изискването тя да не създава допълнителни затруднения на нормалното протичане на дейности извън трудовите им задължения, се повишава 10 пъти - вместо от 50 до 200 лв. тя вече ще е от 500 до 2000 лв.
Със задължителното посредничество ще се види кой какви искания има и ще може спокойно да се преговаря, обясни пред "Сега" Петър Мръцков от БСП, който е един от вносителите на промените. Той даде пример с учителската стачка, при която дълго не се знаело какви точно са исканията на учителите. Освен това поправките дават възможност едната страна да осъди другата, ако тя не спазва клаузите на споразумението. "Учителските синдикати в един момент от преговорите с правителството се съгласиха на офертата на 650 лв. средна заплата, а след това учителите я отхвърлиха. Който е поставил подписа си под споразумението, ще носи отговорност", даде пример Мръцков. До подобна ситуация се стигнало и при стачката на миньорите от "Марица-изток". Протестиращите поискали възрастта за пенсиониране да не се качва на 57 г. от 2009 г. След като управляващите внесли такава поправка в Кодекса за социално осигуряване обаче, от КНСБ дали отрицателно становище.
----------Челен опит-----------
Протестът в "Пирогов" през лятото на миналата година беше един от редките случаи, в които се стигна до НИПА. По закон при стачка в здравеопазването работещите трябва да преговарят с директора на лечебното заведение за условията, при които ще стачкуват, и за обема дейности, които трябва да се осигурят по време на протеста. Ако началникът не е съгласен с предложенията, протестиращите трябва да се обърнат към арбитражната комисия. Така стана в "Пирогов" - тогавашният директор отхвърли предложенията на медиците, но впоследствие арбитражът ги одобри. Пироговци имаха разрешение за стачка, но тя така и не започна.
Източник: Сега
{mos_fb_discuss:22}
|
Преди да се стигне до ефективен протест, ще има задължителни преговори и арбитраж, които могат да се проточат до 3 месеца
