|
ПИСМО ИЗХ. № 26-56 ОТ 21.02.2007 Г. на МТСП относно: новата редакция на чл.40 ал.4 от Кодекса за социалното осигуряване
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
Съгласно новата редакция на чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, за първия работен ден от настъпването на временната неработоспособност, работодателят изплаща трудово възнаграждение, а не парично обезщетение за временна неработоспособност за всеки период на временна неработоспособност.
Независимо че за този ден работодателят дължи трудово възнаграждение, лицето се намира в отпуск за временна неработоспособност, т. е. не се намира на работа.
Във връзка с постъпили в Министерство на труда и социалната политика въпроси, касаещи характера на изплащаната на осигуреното лице сума за първия работен ден от временната неработоспособност, изразяваме следното становище:
До 31.12.2006 г. осигурителите изплащаха на осигурените лица за първия ден на временната неработоспособност парично обезщетение, което беше за тяхна сметка. Съгласно новата редакция на чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила неработоспособността, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение. Разпоредбата се прилага само за случаите, когато временната неработоспособност е настъпила след 31.12.2006 г.
Следователно според чл. 40, ал. 4 КСО за първия работен ден от настъпването на временната неработоспособност работодателят изплаща трудово възнаграждение, а не парично обезщетение за временна неработоспособност за всеки период на временна неработоспособност.
Върху това възнаграждение за първия ден от временната неработоспособност работодателят начислява и превежда дължимите осигурителни вноски и вноски за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите".
Осигурителят не изплаща за първия ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение в случаите, когато временната неработоспособност продължава без прекъсване; когато няма прекъсване във временната неработоспособност, независимо че може да е констатирана с първични болнични листове; в случаите по чл. 42, ал. 2 КСО, както и в случаите при бременност и раждане (в този смисъл Указание № 91-01-24 от 19.01.2007 г. относно възникнали въпроси по правото на парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство от 01.01.2007 г. на Националния осигурителен институт - главна дирекция "Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване".
Независимо че за този ден работодателят дължи трудово възнаграждение, лицето се намира в отпуск за временна неработоспособност, т.е. не се намира на работа. Следователно това е ден във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 от КСО. По този начин този ден се отразява и в декларацията - образец № 1 "Данни за осигуреното лице", която се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
В брутното трудово възнаграждение се включва основното трудово възнаграждение, определено съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда, както и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени в нормативен акт, в индивидуален трудов договор или в колективен трудов договор.
|
