Факторинг услугите са сравнително нови на пазара, въпреки това във все повече фирми тези услуги се ползват, а и все повече са тези които предлагат. На пазара в България, този тип услуги се предлагат от няколко банки, чийто имена ще спестим в тази публикация. Интересен казус обаче представлява счетоводното третиране на подобен тип транзакции. Тъй като дружествата, които предлагат тези услуги (фактори), най-вероятно имат надеждни екипи от финансисти и знаят третирането от тяхна гледна точка, по-интересен е казусът при търговските дружества, които използват факторинга, за да подобрят основни финансови показатели и работния си капитал.

Важно е да се отбележи, че факторинга бива основно два вида: с регрес и без регрес:

Факторинг с регрес - представлява авансиране на търговско вземане (разбира се под номинал), при което фактора има право да изиска авансираната сума от клиента си, в случай, че крайният платец не изплати задължението си. Тоест при този вид факторинг, кредитният риск остава в търговското дружество. При този вид факторинг, вземането се прехвърля на фактора чрез цесия.

Факторинг с регрес - представлява прехвърляне на вземането, заедно с всички изгоди и рискове свързани с него. Ако крайният платец не изплати задължението, риска остава във фактора.

В  прикаченият файл , са описани ефектите от факторинг сделки върху счетоводната отчетност, както и върху финансовите отчети, като са взети предвид МСФО.