 Първо, нека си изясним що е то?
Провизията за гаранционно обслужване е счетоводно начисление от краткосрочен или дългосрочен характер, което има проявление на база изминали събития (продажби и история на разходите за гаранционно обслужване).
Приложеми стандарти: МСС 1, МСС 37, МСФО 1
Защо и злополучната практика отвън и тук!
Защо?
Нуждата от признаването на провизия за гаранционно обслужване е съществено перо в редица компании, особенно за тези, които произвеждат автомобили, електрооборудване и други продукти, при които дефектите са често срещани, а производителя е длъжен да ги острани. Тук идва въпросът, кога възниква разхода?
Разходът възниква в момента, в който
той е вероятен да се случи за в бъдеще на база минало събитие. Кога става вероятен? В момента на продажбата. Преди един продукт да бъде продаден на крайния потребител, вероятността да има разход за гаранционна поддръжка е равен на нула, тъй като гаранциите винаги са поемани спрямо крайни потребители, а не посредници. Миналото събитие напрактика е акта на самата продажба.
Злополучната практика отвън?
Редица международни компании, за целите на отчитането на цялата група въвеждат единни ставки за гаранционна провизия (примерно 1% от сумата на продажбите). Този процент не е нещо, което е решено взирайки се в небосвода, а е извлечено като среден процент на разходите за групата от предходни периоди. Тогава защо опитът е злополучен?
Причината е проста, груповата политика е за целите на групата и отчитането към нея, това обаче не означава, че е директно приложима към всяко едно дружество от групата.
Ако да кажем компанията „АБВ” АД, дъщерно дружество на международната група „АБВ” Груп в България, за целите на индивидуалните отчети по МСФО не може да ползва заложения от групата 1% провизия за гаранционно обслужване. Дружеството трябва да извърши самостоятелна оценка на това, каква част от приходите му биват в последствие разходвани за гаранционна поддръжка. Разликата твърде често може да се окаже осезаемо съществена.
Проблемът?
Дъщерните дружества на международни компании не искат да имат различни цифри в индивидуалните отчети и тези изготвяни спрямо приложимите за България стандарти, защото веднъж появила се разлика трябва да бъде пренасяна (и увеличавана най-вероятно) година след година.
Реномираните одитори пък твърде често не са съгласни с прилагането на неясно определен процент, заделян за провизия.
Злополучната практика тук?
Редица български компании, въобще не признават подобна провизия, въпреки фактите, че такава трябва да бъде начислена. На тях така им е по-лесно. Това не води и до данъчни разлики, тоест проблем няма.
Сигурно доводите им принципно до някаква степен са основателни, но напрактика неправилни. Ако дружество изготвя отчетите си под МСФО не може да с лека ръка да пренебрегва подобни провизии.
Практика показва, че българските счетоводители и дипломирани одитори (най-вече тези упражняващи професията извън реномираните одиторски фирми) не отдават сериозно значение на тази провизия. За съжаление моят опит показва, че някой от тях дори не подозират, че подобна провизия трябва да съществува. Естествено има и редица изключения и не трябва да се генерализира. До голяма степен липсата на достатъчно развита практика е поради нежеланието на българските счетоводители да продължат обучението си след като са завършили университет и по този начин те стават роби на собственото си незнание.
Ако да кажем българската компания „БВГ” АД произвежда мебели и предлага едногодишна гаранция за тях, то тя трябва да признава гаранционна провизия. Можете да си направите експеримент в търговския регистър и да видите колко от тези производители имат подобен ред във финансовите отчети или оповестявания.
За да илюстрирам по-добре ще дам примери с конкретни цифри.
„АБВ” АД са част от АБВ Груп, международна група произвеждаща тостери. „АБВ” АД поема всички разходи свързани с гаранционно обслужване на тостерите продадени в България. АБВ Груп е изчислил, че на глобално ниво 2% от приходите и отиват за гаранционна поддръжка. Гаранцията за всички тостери е 12 месеца. За целите на консолидацията, АБВ Груп изисква консолидационните таблици от всички дъщерни дружества да съдържат 2% провизия за гаранционна поддръжка.
Казус 1: „АБВ” АД има богата история на пазара, която показва, че 1% от приходите и биват разходвани за гаранционна поддръжка. За да няма разлики между консолидационния пакет и местните отчети „АБВ” АД признава и в двата отчета 2% гаранционна провизия.
Извод 1: Гарнционната провизия на „АБВ” АД за целите на местното отчитане е надценена със сто процента, поради което текущата печалба е подценена със същата сума (не процент, а сума).
Казус 2: „АБВ” АД има богата история на пазара, която показва, че 3% от приходите и биват разходвани за гаранционна поддръжка. За да няма разлики между консолидационния пакет и местните отчети „АБВ” АД признава и в двата отчета 2% гаранционна провизия.
Извод 2: Гарнционната провизия на „АБВ” АД за целите на местното отчитане е подценена с петдесет процента, поради което текущата печалба е надценена със същата сума (не процент, а сума).
Казус 3: „АБВ” АД функционира на българския пазар от 8 месеца и няма история на разходите за гаранционна поддръжка. За да няма разлики между консолидационния пакет и местните отчети „АБВ” АД признава и в двата отчета 2% гаранционна провизия.
Извод 3: Приемливо е да се приеме, че историята на групата е най-добрата преценка, която ръководството може да направи към момента (МСС 37). Това не означава, че през следващата година същият подход е приемлив.
„БВГ” АД е българска компания произвеждаща бойлери с едногодишна гаранция.
Казус 4: „БВГ” АД не признава гаранционна провизия, въпреки, че опита и показва, че около 2% от приходите и биват разходвани за гаранционна поддръжка.
Извод 4: „БВГ” АД е подценила разходите си и отчетите не отговарят на всички изисквания на МСФО.
Казус 5: „БВГ” АД е започнала производството на бойлери преди 6 месеца. Дружеството не разполага с исторически данни за евентуалната гаранционна провизия и поради това не признава такава.
Извод 5: „БВГ” АД е подценила разходите си и отчетите не отговарят на всички изисквания на МСФО. Въпреки, че няма достатъчно историческа информация, това не е причина за липсата на подобна провизия. Ръководството следва да изготви най-добрата възможна преценка за очакваните бъдещи гаранционни разходи на база на продажбите си и следва да докаже, че изготвената калкулация е тяхната най-добра преценка.
Правилният подход
Ако дружеството има история, то гаранционната провизия трябва да се базира на нея, като може да включва субективни фактори и преценки на ръководството, които да оправдаят гаранционната провизия (пример: дори разходите през миналата година са биле 1% от общите приходи, ако ръководството е наясно, че на пазара има продажби на дефектна продукция, то следва да направи значително по-консервативна преценка). Истината е, че каквато и преценка да направи ръководството, тя трябва да бъде подкрепена от доказателства и факти.
Ако дружеството няма история, то отново се връщаме към хипотезата, че ръководството трябва да бъде достатъчно компететно, за да извърши преценка за бъдещите такива разходи (на база вече отминали събития) и да начисли гаранционна провизия.
Данъчно третиране
Гаранционната провизия не е признат данъчен разход, тъй като не е имало реални изходящи парични потоци, както и няма сигурност, че такива ще се случат през периоди последващи датата на отчитане.
Поради тази причина гаранционната провизия се включва като увеличение на данъчния резултат, а ако има използвана такава от предходни години, тя отива в намаление.
Отчетеното увеличение е временна данъчна разлика и поражда острочен данъчен актив в счетоводния баланс.
Примери:
-
Дружеството за първа година признава гаранционна провизия на стойност 100 лева. Сумата отива изцяло в увеличения на данъчния резултат, а в дългосрочните пасиви на баланса, като временна данъчна разлика отива сумата от 10 лева (10% от 100 лева).
-
Дружеството има начислена провизия през предходната година за 100 лева. Гаранционният срок е 12 месеца. Към края на текущата година сумата на провизията е 200 лева. Сумата от 200 лева отива в увеличение на данъчния резултат, а сумата от 100 лева в намаление. Временната данъчна разлика нараства от 10 лева на 20 лева.
-
Дружеството има начислена провизия през предходната година за 100 лева. Гаранционният срок е 12 месеца. Към края на текущата година сумата на провизията е 50 лева. Сумата от 50 лева отива в увеличение на данъчния резултат, а сумата от 100 лева в намаляние. Временната данъчна разлика намалява от 10 лева на 5 лева.
-
Дружеството има начислена провизия през предходната година за 100 лева. Гаранционният срок е 24 месеца, като начислената провизия се разделя 1:1 на дългосрочна и краткосрочна част. Към края на текущата година сумата на провизията е 200 лева (отново се раделя поравно между краткосрочна и дългсрочна част). Сумата от 150 лева (от 200 лева салдо, 50 лева от предходната година и доначисляване на 150 лева от текущата, които напрактика имат данъчно отражение) отива в увеличение на данъчния резултат, а сумата от 50 лева в намаление (50% от 100 лева). Временната данъчна разлика нараства от 10 лева на 20 лева.
-
Дружеството има начислена провизия през предходната година за 100 лева. Гаранционният срок е 24 месеца, като начислената провизия се разделя 1:1 на дългосрочна и краткосрочна част. Към края на текущата година сумата на провизията е 50 лева (логично представлява само краткосрочна част). Сумата от 50 лева в намаление (50% от 100 лева). Временната данъчна разлика намаля от 10 лева на 5 лева.
|
