|
РЕШЕНИЕ
№ 1689
София, 14.02.2008
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Първо А отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
при секретар Кармен Китова
и с участието
на прокурора Чавдар Симеонов
изслуша докладваното от съдията МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
по адм. дело № 10315/2007.
Производството е по реда на чл.160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ).
Образувано е по касационна жалба, подадена от управителя на "ТЕХНОЦЕНТЪР" ООД – гр. Русе против решение № 737/17.08.2007 г. на Варненския окръжен съд (ВОС), АО, Шести състав, постановено по адм. д. № 1317 по описа за 2006 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 180001000/31.03.2006 г. на ТД на НАП – гр. Русе, потвърден с решение № 300 - А/30.05.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" – гр. Варна при ЦУ на НАП, досежно установените на дружеството задължения по чл.44 ЗКПО (отм.) за 2003 г. в размер на 23 601,52 лв., лихви в размер на 6 686,75 лв. и за 2004 г. данък в размер на 5 847,57 лв., лихви в размер на 1 079,59лв. и в полза на дирекция "ОУИ" – гр. Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 628,61 лева. В жалбата се сочат касационни основания, регламентирани в чл.209, т.3 АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. В противоречие с материалния закон са изводите на ВОС, че "ТЕХНОЦЕНТЪР" ООД – гр. Русе има приходи, неотчетени съгласно определения с нормативни актове ред по чл.23, ал.2, т.11 ЗКПО (отм.). Първоинстанционният съд не обсъдил доказателствата, приложени в административната преписка.
Такива са протоколно решение на ОС на съдружниците от 31.12.2001 г., ПКО № 203/31.12.2001 г., № 204/31.12.2001 г., установяващи факта, че съдружниците са взели решение по реда на чл.134 ТЗ и съобразно дяловото си участие в капитала на дружеството, за внасянето на допълнителни парични вноски. Необоснован е изводът на ВОС, че внесените суми представляват заеми. На 30.12.2003 г. ОС е взело решение направените допълнителни парични вноски да не бъдат връщани, а да бъдат прехвърлени по сметка на резервите с цел бъдещо увеличаване на капитала. Съгласно счетоводна справка № 9/31.12.2003 г. сумата от 109 000 лв. е прехвърлена в Раздел А "Собствен капитал", група ІІ. "Резерви", сметка "Други резерви", като допълнителни резерви, които да се използват за увеличение на капитала. Касаторът счита, че анализът на горепосочените доказателства показва обстоятелството, че сумата в размер на 109 000 лв. не е приход на дружеството, а допълнителни парични вноски. С Протокол от 03.02.2004 г. ОСС на "ТЕХНОЦЕНТЪР" ООД – гр. Русе е взело решение да се направят допълнителни парични вноски, съобразно дяловото участие на съдружниците в капитала. С решение, обективирано в протокол от 30.12.2004 г. съдружниците са решили допълнителните вноски общо в размер на 43 500 лв. да бъдат прехвърлени по сметка "Други резерви" на баланса и да се считат, като направени вноски за увеличение на капитала или за покриване на загуба. Съгласно счетоводна справка № 2/31.12.2004 г. сумата от 43 500 лв. е прехвърлена от сметка 499 "Други кредитори" по сметка 117 "Други резерви", сметки които стоят от страна на пасива в баланса на дружеството. В основанието за прехвърляне е допусната техническа грешка при изписването на думата "заем", вместо текста "вноска". Това е така, защото договор за заем не е изпълняван, а действието на същия е прекратено със споразумението от 28.01.2004 година. Поради провежданата от дружеството инвестиционна програма, паричните средства са използвани за закупуване на строителни материали и за заплащане на строителни услуги. С допълнителните парични вноски е финансирана дългосрочно дейността на "ТЕХНОЦЕНТЪР" ООД – гр. Русе и е допустимо предоставянето им, като резерви в капиталовата секция на счетоводния баланс на предприятието с оглед нормата на чл.20, ал.3 от Закона за счетоводството (ЗСч). Касаторът счита, че няма законова забрана, след изтичане на срока за връщане и при единодушно решение на съдружниците, допълнителните парични вноски да послужат за увеличаване на капитала. С оглед на гореизложеното в касационната жалба се твърди, че е доказан произхода на средствата, които не са приход, а са допълнителни парични вноски, направени във връзка с временната необходимост от парични средства и покриване на загуби.
Представени са писмени доказателства, като: протокол на ОСС от 03.04.2006 г., удостоверение за актуално фирмено състояние, доказващи вписване на увеличението на капитала, постановено с решение № 843/13.04.2006 г. на Русенския окръжен съд. В касационната жалба се прави оплакването, че не е налице отписване на задължението по смисъла на Приложението към НСС 18 (отм.), т.2, б. "Г". Не са установени по делото доказателства за опрощаване, дарение или за изтичане на давностен срок досежно вземанията на съдружниците по допълнителните парични вноски към дружеството. В жалбата се допълва, че първоинстанционният съд е действал необективно, защото е отменил хода по същество и е събрал още доказателства, представени от органа по приходите в папка. Този факт рефлектира и върху отговорността за разноските. Освен това, дружеството е обжалвало РА в частта касателно определените лихви за сумата в размер на 5 667,56 лв., (за 2003 г.) и за сумата в размер на 663,99 лв., (за 2004 година). Съдът обаче се произнесъл с решението си за лихви в размер на 6 686,75 лв., (за 2003 г.) и в размер на 1079,59 лв., (за 2004 г.). Въз основа на неправилно определения предмет на спора, е изчислен неправилно и размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение от състава на ВАС, отменящо ревизионния акт.
Ответникът по жалбата – директорът на дирекция "ОУИ" – гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, І А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и съобразно служебната проверка, предвидена в чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
В производството по адм. д. № 1317/06 г. ВОС е упражнил съдебен контрол върху законосъобразността и обосноваността на РА № 180001000/31.03.2006 г. на ТД на НАП – гр. Русе, потвърден с решение № 300 - А/30.05.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" – гр. Русе, с който на "ТЕХНОЦЕНТЪР" ООД – гр. Русе са установени данъчни задължения по чл.44 ЗКПО (отм.) за 2003 г. в размер на 23 601,52 лв., лихви в размер на 6 686,75 лв.; за 2004 г. в размер на 5 847,57 лв. и лихви в размер на 1 079,59 лева. За да постанови обжалваното решение окръжният съд е установил следното:
По време на ревизията е констатирано, че в касата на "ТЕХНОЦЕНТЪР" ООД – гр. Русе са внесени парични средства под формата на заеми, съответно в размер на 81 340 лв. и на 27 660 лв., предоставени от съдружниците Светослав Калчишков и Мирослава Андреева – Калчишкова. За това обстоятелство са съставени два броя ПКО, по които е взета счетоводна операция по дебита на счетоводна сметка 501 и по кредита на сметка 499. Налице са договори за заем от 12.02.2002 г., 10.03.02 г., 20.05.02 г., 20.09.02 г. със заемодатели – съдружниците. С осем броя ПКО е отразено постъпването на средства общо в размер на 58 300 лв. от Св. Калчишков.
Констатирано е, че в представената на 01.01.2003 г. оборотна ведомост салдото по счетка 499 е кредитно в размер на 66 000 лв., а салдото по сметка 117 е нулево. Със счетоводна справка 9/31.12.03 г. е взета счетоводна операция по дебит счетоводна сметка 117 "Допълнителни резерви" и по кредита на сметка 499 "Други кредитори" със сумата от 109 000 лева. В баланса на дружеството към 31.12.2003 г. сумите са намерили отражение в Раздел А "Собствен капитал", група І "Резерви", статия 3 "Целеви резерви". За отчетната 2004 г. е констатирано, че в касата на "ТЕХНОЦЕНТЪР" ООД – гр. Русе се внесени парични средства общо в размер на 43 000 лв. под формата на заеми от Св. Калчишков. Те са осчетоводени, като други краткосрочни задължения по сметка 499. Със сч. сметка №2/31.12.2004 г. сумата е трансформирана, като собствен капитал на дружеството, за което е направено счетоводно записване по дебита на сметка 499 и по кредита на сметка 117, в размер на 43 500 лева. Анализирайки представените документи и счетоводните записвания, с оглед разпоредбите на чл.134, ал.3 ТЗ, чл.20, ал.1 и ал.3 ЗСч., органът по приходите е констатирал, че декларираните в Раздел А "Собствен капитал", група І "Резерви" суми, внесени от съдружниците за 2003 г. (109 000 лв.) и за 2004 г., (43 500 лв.) са признати за капитализирани. Те не са задължение на дружеството, което следва да ги възстанови на съдружниците, защото не представляват допълнителни парични вноски, а са собствен капитал. Към момента на прехвърляне на средствата от други краткосрочни задължения в целеви резерв, дружеството е признало средствата, като собствени, без обаче да направи счетоводни записвания за отписване на задълженията. На основание НСС 1 и чл.4, ал.1, т.1 ЗСч. органът по приходите е счел за неспазен принципа на текущото начисляване. Позовавайки се пък на НСС 18 и на чл.20 ЗСч. административният орган е приел за установено, че е налице приход съгласно приложение "г" – „Други случаи на признаване на приходи”, т.2 – отписване на задължения. При тези обстоятелства, на основание чл.23, ал.2, т.11 ЗКПО (отм.) е извършено преобразуване на финансовия резултат за 2003 г. и за 2004 г., със 109 000 лв., съответно със 43 500 лева. На дружеството са определени корпоративни данъчни задължения, както следва: за 2003 г. – в размер на 23 601,52 лв. ведно със съответните лихви; за 2004 г. – 5 847,57 лв., ведно със съответните лихви.
Възприемайки за установена гореописаната фактическа обстановка окръжният съд е формулирал правни изводи за следното: По своята същност внесените от съдружниците суми не представляват допълнителни парични вноски за увеличение на капитала на дружеството, а са вноски свързани с капитала на дружеството. Дружеството не е задължено да ги върне, тъй като те са станали собствен капитал. Според решаващия съд, е нарушен принципа на текущо начисляване. Процесните суми имат същността на приход по смисъла на НСС 18, съответно с тях законосъобразно е увеличен ФР на "ТЕХНОЦЕНТЪР" ООД – гр. Русе за 2003 г. и за 2004 г., на основание чл.23, ал.2, т.11 ЗКПО (отм.). Тази констатация не е оборена от ДЗЛ.
Обжалваното решение е недопустимо в частта, в която ВОС се е произнесъл отхвърляйки с диспозитива си жалбата на дружеството срещу РА в частта за лихвите за следните суми: 1 019,19 лв., (за 2003 г.) и 415,6 лв., (за 2004 г.). Това е така, защото "ТЕХНОЦЕНТЪР" ООД – гр. Русе е обжалвало ревизионния акт за лихви в размер на 5 667,56 лв., (за 2003 г.) и в размер на 663,99 лв., (за 2004 година). С диспозитива на решението ВОС е отхвърлил жалбата за лихви в друг размер – 6 686,75 лв., (за 2003 г.) и 1 079,59 лв., (за 2004 г.), по който начин се е произнесъл свръхпетитум. За тази част на съдебното решение е налице касационно основание по чл.209, т.2 АПК, поради което решението в съответната му част следва да бъде обезсилено и да се прекрати производството. В останалата част решението на окръжния съд е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Фактите по делото са безспорно установени, респективно спорът между страните е правен и касае съдебните изводи във връзка с предприетото увеличение на ФР на дружеството за 2003 г. и за 2004 година.
С процесния ревизионен акт за 2003 г. е увеличев ФР на основание чл.23, ал.2, т.11 ЗКПО (отм.) с приходи общо в размер на 109 000 лв., неотчетени съгласно определения с нормативните актове ред. В акта незаконосъобразно е прието, че за този данъчен период в касата на дружеството са постъпили от Св. Калчишков и от М. Андреева – Калчишкова парични средства под формата на заеми. Тази констатация е възприета и от първоинстанционния съд, без да бъде съобразено, че в ПКО № 203/31.12.2001 г. и в ПКО № 204/31.12.2001 г., като основание за внасяне на сумите е записано "допълнителни парични вноски". По делото са представени протоколи от общи събрания на съдружниците в "ТЕХНОЦЕНТЪР" ООД - гр. Русе, необсъдени от окръжния съд, въпреки тяхната относимост за правилното решаване на делото. Видно е, че на 01.08.2001 г. в гр. Русе е проведено общо събрание на което е взето решение, поради временна необходимост от оборотни парични средства за нормалната дейност на дружеството, съдружниците да внесат допълнителни парични вноски – Св. Калчишков – 81 343 лв. и М. Андреева – 27 657 лв., или общо 109 000 лева. Решено е било оборотните средства да се прехвърлят във фонд "Резервен". Преценката на настоящата инстанция, че средствата са допълнителни парични вноски, а не заеми кореспондира и с данните, съдържащи се в решението на ОСС, обективирано в протокола от 28.12.2001 година. Установено е с него, че съдружниците са разгледали въпроса досежно наличните салда по сметка 107 "Сметка на собственика", в която се набират допълнителните вноски, направени от съдружниците по реда на чл.134 ТЗ. Взето е решение за прехвърляне на средствата към сметка 499 до момента на тяхното връщане или при липсата на пари в касата средствата да се рехвърлят по сметка на фонд "Резерви", с цел покриване на загуби и/или увеличаване на вписания капитал на дружеството. На 31.12.2001 г. съдружниците в дружеството единодушно са решили да бъдат направени допълнителни парични вноски от Св. Калчишков в размер на 81 340 лв. и от М. Андреева – Калчишкова в размер на 27 660 лева. Доказано е, че суми с идентичен размер са внесени с двата горепосочени касови ордера. В решението от 31.12.2001 г. е записано, че след приключване на финансовата 2002 г. ще бъде разгледан въпроса за връщане на сумите на съдружниците или при необходимост сумите ще бъдат прехвърлени във фонд "Резервен". Анализът на посочените по – горе доказателства показва, че основанието за внасяне на сумите не е заемно правоотношение, а направата на допълнителни парични вноски. Останалите ПКО и договори за заем, посочени в РА и описани в първоинстанционното решение не са относими към процесния спор, тъй като за 2003 г. ФР е увеличен със сумата в размер на 109 000 лв., внесена с ПКО № 203/31.12.01 г. и с ПКО № 204/31.12.2001 година. По отношение на тази сума е упражнен съдебен контрол за законосъобразност и затова следва да бъдат обсъдени релевантните за нея доказателствата, представени по делото. Със счетоводна справка № 9/31.12.2003 г. сумата в размер на 109 000 лв. е трансформирана в собствения капитал на дружеството, като е съставено счетоводно записване дебит сметка 499/ кредит сметка 117. Представена е хронология – оборот на сметка 117 "Допълнителни резерви". В баланса на дружеството към 31.12.03 г. средствата в размер на 109 000 лв. са намерили отражение в Раздел А "Собствен капитал", група І "Резерви", статия 3 "Целеви резерви". Незаконосъобразен е изводът на ВОС, че към момента на прехвърляне на средствата, (31.12.2003 г.) дружеството е признало средствата, като свои собствени и ги е отписало, като задължение, респективно липсват пасиви по смисъла на чл.27, ал.2, т. 3 ЗСч. в баланса към посочения момент. По заявление вх. № 24 – 28 – 210/19.04.2006 г. на М. Андреева – Калчишкова и с решение № 39/18.05.06 г. Изпълнителния директор на НАП е предоставил на заявителя достъп до обществена информация – копие на становище на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, приложено по делото. В него са направени изводи, които се споделят и от настоящият състав на ВАС, І А отделение, че допълнителните парични вноски са свързани със строго определени цели – покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства. Те представляват особена форма на кредитиране на дружеството. С внасяне на допълнителната парична вноска дружеството става длъжник на съдружника – вносител, а последният е кредитор на дружеството за вземането му в размера на същата вноска. Видно е по делото, че внесените от съдружниците суми правилно са осчетоводени, като "Собствен капитал" в група "Резерви", статия 3 "Целеви резерви", защото в собствения капитал се включват резервите, създадени от предприятието по решение на съдружниците за покриване на загуби. Основателно е оплакването на касатора, че съдружниците не са престанали да бъдат кредитори на дружеството, защото не е настъпил правния ефект на изтекла погасителна давност, не съществува друго основание за преценка на вземането, като безнадеждно. В този смисъл е незаконосъобразна констатацията от РА - наличието на приход съобразно Приложението към НСС 18 "Признаване на приходи", т.2, б."г", поради "отписване на задълженията", тъй като в случая същите са трансформирани в друг вид. Касационната инстанция възприема възражението на пълномощника на "ТЕХНОЦЕНТЪР" ООД – гр. Русе, че ако дружеството не е било вече длъжник към съдружниците за направените от тях допълнителни парични вноски, то не би могло да се осъществи последващото увеличение на капитала, при което срещу размера на допълнителните вноски съдружниците са записали нови дялове от капитала на "ТЕХНОЦЕНТЪР" ООД – гр. Русе. Предпоставките за увеличение на капитала са проверени от регистърния съд в рамките на предметната проверка, в следствие на което РОС е вписал нов размер на капитала – 210 000 лв., (видно от заверените преписи на протокола на ОСС от 03.04.06 г. и от удостоверението за актуално фирмено състояние). Към 31.12.2003 г. увеличението на капитала не е вписано, респективно към този момент са съществували пасиви под формата на дружествени задължения спрямо съдружниците – кредитори. В този смисъл е незаконосъобразна констатацията от ревизиония акт, според която е нарушен принципа за текущо начисляване, съгласно общите разпоредби на НСС 1 "Представяне на финансови отчети" (отм.), т.8.8. Неправилно е увеличен ФР за 2003 г., на основание чл.23, ал.2, т.11 ЗКПО (отм.) със сумата от 109 000 лева.
За 2004 г. е увеличен, на основание чл.23, ал.2, т.11 ЗКПО (отм.) ФР със сумата общо в размер на 43 500 лв., представляваща положителна разлика между приходите и разходите, отнасящи се за неотчетени в текущия отчетен период съгласно реда, определен в съответните нормативни актове. В РА са описани осем броя ПКО, с които през 2004 г. са направени парични вноски. В тях е посочено, като основание за внасянето им – заем. Към ПКО е приложен договор от 10.01.2004 г., сключен между Св. Калчишков, (заемодател) и "ТЕХНОЦЕНТЪР" ООД – гр. Русе, (заемател), по силата на който физическото лице предава в заем на дружеството сумата в размер на 43 000 лева. Със счетоводна справка № 2/31.12.2004 г. сумата от 43 500 лв. е трансформирана в собствения капитал на дружеството, като е съставено счетоводно записване дебит сметка 499/ кредит сметка 117. Представена е хронология – оборот на сметка 117 "Допълнителни резерви". С жалбата до горестоящия административен орган е представено, обаче споразумение от 28.01.2004 г., с което на основание чл.20а, ал.2 ЗЗД "ТЕХНОЦЕНТЪР" ООД – гр. Русе и Св. Калчишков са прекратили по взаимно съгласие сключения между тях договор за заем от 10.01.2004 година. В т.2 на споразумението е записано, че към 28.01.04 г. изпълнението на договора за заем не е започнало и няма реално плащане по него. Касационната инстанция счита, че данните от посоченото писмено доказателство следва да бъдат взети в предвид, тъй като те се потвърждават от датите на ПКО, описани в РА. От последните става ясно, че първото плащане е на 26.02.2004 г., тоест след сключване на споразумението. Освен това, установено е с представения по делото протокол, че на 03.02.2004 г. в гр. Русе е проведено ОС на съдружниците в "ТЕХНОЦЕНТЪР" ООД – гр. Русе, на което с единодушие са взети следните решения: 1. Поради необходимост от оборотни средства за нуждите на дружеството, (разходи по строителство и закупуване на стоки), съдружниците да внесат допълнителен капитал във фонд "Резерви" в размер на 43 500 лв., съобразно размера на дяловото им участие. 2. Св. Калчишков да внесе 29 000 лв., а М. Андреева – Калчишкова да внесе 14 500 лева. По делото е приложен и протокол от 30.12.2004 г., обективиращ взетите решение от съдружниците в "ТЕХНОЦЕНТЪР" ООД – гр. Русе досежно връщането допълнителните вноски в размер на 43 500 лева. От съдържанието на протокола е видно, че дружеството е започнало изграждането на собствен административно – складов комплекс, съпроводено с парични затруднения, поради което не може да върне вноските на съдружниците. С тях са били закупени строителни материали, заплащано е за строителни услуги. Затова е взето решение направените допълнителни вноски да се считат за вноски, с които съдружниците ще участват в увеличението на капитала или в покриването на загуба. В този смисъл е основателен довода на касатора, че в касата на дружеството за данъчен период 2004 г. не са постъпвали заемни средства, а поради факта, че съдружниците са съпрузи, (видно от техните имена), то следва да се приеме за доказано, че внесените с ПКО сумите са съгласно решението на ОСС и са за сметка на Калчишкови. В изготвения баланс към 31.12.2004 г., трансформираните средства в размер на 43 500 лв. от други краткосрочни задължения в собствен капитал, са намерили отражение в Раздел А "Собствен капитал", група І "Резерви", статия 3 "Целеви резерви". За да увеличи капитала със сумата в размер на 43 500 лв. органът по приходите е направил същите констатации, както тези за сумата в размер на 109 000 лв.: Липсата на пасиви под формата на задължения в пасива на баланса към 31.12.2004 г. и неспазване на принципа за текущо начисляване. По отношение на цитираните констатации следва да се имат в предвид мотивите на касационната инстанция, изложени досежно облагането с корпоративен данък за 2003 година.
Следва да се допълни въз основа на съдържанието на протокола от 03.04.2006 г., че във фонд "Резерви" на "ТЕХНОЦЕНТЪР" ООД – гр. Русе към 31.12.2005 г. са набрани, (вкл. през 2004 г.), чрез допълнителни парични вноски, средства в размер на 149 512 лева. С част от тях в размер на 121 2000 лв. е увеличен капитала на дружеството, до който момент съдружниците са били кредитори на дружеството за направените допълнителни вноски. Поради тези съображения настоящият състав на ВАС, І А отделение приема, че за 2004 г. административният орган също е увеличил незаконосъобразно ФР на "ТЕХНОЦЕНТЪР" ООД – гр. Русе, на основание чл.23, ал.2, т.11 ЗКПО (отм.) със сумата в размер на 43 500 лева. Оттук неправилно е определено на дружеството корпоративен данък, ведно със съответните лихви за просрочие.
Налице са касационни основание по чл.209, т.2 и т.3, предложения първо и трето АПК.
С оглед на резултата по делото в полза на "ТЕХНОЦЕНТЪР" ООД – гр. Русе трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 980 лв. за първоинстанционното производство и в размер на 25 лв. за касационното производство.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл.221, ал.2, предложение второ, ал.3, предложение първо, чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, І А отделение
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 737/17.08.2007 г. на Варненския окръжен съд, АО, Шести състав, постановено по адм. д. № 1317 по описа за 2006 г. в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на "ТЕХНОЦЕНТЪР" ООД – гр. Русе против РА № 180001000/31.03.2006 г. на ТД на НАП – гр. Русе, потвърден с решение № 300 – А/30.05.2006 г. на директора на дирекция „ОУИ” – гр. Варна досежно следните сум: в размер на 1 019,19 лв., представляваща лихва върху корпоративен данък за 2003 г.; в размер на 415,6 лв., представляваща лихва върху корпоративен данък за 2004 г.и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОТМЕНЯ решението на Варненския окръжен съд в останалата негова обжалвана част, включително касателно присъденото юрисконсултско възнаграждение и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ РА № 180001000/31.03.2006 г. на ТД на НАП – гр. Русе, потвърден с решение № 300 – А/30.05.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" – гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта на акта определяща на "ТЕХНОЦЕНТЪР" ООД – гр. Русе следните данъчни задължения: за 2003 г. – корпоративен данък в размер на 23 601,52 лв., ведно с лихви в размер на 5 667,56 лв.; за 2004 г. – корпоративен данък в размер на 5 847,57 лв., ведно с лихви в размер на 663,99 лева.
ОСЪЖДА директора на дирекция "ОУИ" – гр. Варна при ЦУ на НАП да заплати на "ТЕХНОЦЕНТЪР" ООД – гр. Русе сумата в размер на 980 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство и сумата в размер на 25 лв., представляваща разноски за производството пред ВАС, І А отделение.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Панайот Генков
секретар:
ЧЛЕНОВЕ: /п/ Йордан Константинов /п/ Мирослав Мирчев
|
