Федералната данъчна система на САЩ е белязана със значителни промени през годините, като отговор на постоянно променящата се роля на правителството. Докато данъчният закон сам по себе си е много сложен, то концепцията е относително проста. Всички доходи от всички източници са облагаеми, ако не са освободени от такива със закон.

Видът и размерът на събираните данъци е напълно различен от това, което са били преди 200 години. Някои от тези промени са свързани с определени събития, такива като война или 16-тата поправка в конституцията, която е дала право на конгреса да налага данъци върху личните доходи. Други промени са ставали постепенно, отразявайки постепенните промени в обществото, икономиката и правителството. През по-голямата част от историята на САЩ, хората не са били свързани данъчно с правителството, защото не е имало лични данъци, а данъкът се е събирал главно от акцизи, мита и различни тарифи.

През 1765 година на английският парламент са били необходими средства, за да финансира войната срещу Франция и налага така нареченият Stamp Act. Това е първият данък наложен на американските колонии. От своя страна колонистите не са имали представители в парламента и довежда до лозунга ”Облагане с данъци без право на представителство е равно на тирания”, което става и мото на американската революция и довежда до войната за независимост. Когато Англия налага данък и върху търговията с чай е отбелязан и първият протест срещу данъците. На 16 декември 1773 година, група колонисти се преобличат като индианци, нападат кораб в пристанището на Бостън и изхвърлят в морето 342 сандъка с чай. Тук този протест го считат като най-забележителното събитие в данъчната история.

Преди войната за независимост, федералното правителство е имало съвсем малка нужда от приходи, докато самите колонии по отделно са налагали различни такси, за да покриват бюджета си. Юга например е облагал главно износа и вноса, средният запад е имал данъци върху земята и на всеки мъж по отделно, а северните колонии- данък върху недвижим имот, акцизи и данък според определени професии. Но, за да покрие разходите по войната за независимост, федералното правителство започва да налага различни данъци: данък върху алкохола, тютюна, рафинираната захар и др. Това поражда недоволството на Конфедерацията, което се изразява в документ от 1781 година. Преди приемането на конституцията през 1789 г, федералното правителство не е имало почти никакви отговорности и не е събирало данъци. Но след приемане на конституцията се отчита, че никое правителство не може да съществува, ако не събира данъци и да разчита само на помощи от правителствата на  отделните щати. За това  в конституцията се записва, че конгресът има право да налага данъци, но по това време на конгреса е забранено да налага директни, персонални данъци, а да ги разпределя равномерно върху отделните щати според броя на населението им.

След войната за независимост, гражданите вече имат представителство в конгреса, но много от тях се противопоставят на данъчната система. От 1791 до 1802 година, федералното правителство се е издържало от събиране на данъци върху алкохола, рафинираната захар, собственост продадена на търг, корпоративни фондове, тютюн. През 1794 година фермерите от Пенсилвания се противопоставят на облагането на уискито с данък, което принуждава президентът Джордж Вашингтон да изпрати федерални войски, за да потуши въстанието и това е първият прецедент, че правителството ще използва сила, но ще събере определените данъци, което пък също показва, че след Декларацията за Независимост съпротивата срещу данъците не е изчезнала. За да събере пари за войната през 1812 година, федералното правителство въвежда допълнителни акцизи върху златото, сребърните прибори, бижутата и часовниците, и увеличава някои митнически тарифи.

По време на гражданската война, декретът от 1861 г. или по-точно на 5 август,1861г., се въвежда първият персонален данък общ доход. Това е вече нова посока във федералната данъчна система. Към този закон е направена добавка на 01 юли 1862, която гласи: Годишен доход от 600 до 10,000 дол. се облага с 3% данък. Доход над 10,000 дол. се облага с 5% данък. Това е началото на подоходната система, като още по това време данъкът се събирал веднага от работодателя. По това време също за първи път се въвежда и данък върху наследството.

След гражданската война обаче Конституционният съд отсъжда, че събирането на данък общ доход е противоконституционно и отменя данък общ доход до 1910 година, когато е гласувана 16-тата поправка в Конституцията и от тогава до днес събирането на данъци от населението е законно и непроменено. През този период федералното правителство продължава да се финансира главно от акцизи и различни тарифи, като например през 1899 година, за да финансира Испанско-американската война вдига двойно данъците на бирата и тютюна. В по-долната таблица е показано колко дни от годината са били необходими на отделният американец да работи, за да си плати данъците.

На 3-ти февруари,1913 година 16-тата поправка в конституцията е ратифицирана от Уяоминг и от тогава се слага началото на данък общ доход, както за лични, така и за корпоративни данъци.16-тата поправка гласи ”Конгресът има властта да налага и събира данъци от доходи, независимо от какъв произход е доходът, без да ги разпределя пропорционално на различните щати в зависимост от населението им.”През 1913 година по-малко от 1% от населението е трябвало да плаща данъци.

След като събирането на данъци става закон, почти всяка година се наблюдават данъчни промени,които да отразят настъпилите промени в икономиката, но тези промени трябва да са облечени в данъчен закон. Как става това? Обикновено президентът излиза с определена икономическа политика, програма, която има нужда и от промяна в данъчният закон. Направените предложения от президентът се изпращат и в двете камари на конгреса и след определени дебати и поправки се гласуват и от двете камари и чак тогава се предоставя на президента за подпис и става закон. Има един куриоз през Първата световна война, когато на САЩ пак им трябват пари, за да се включат във войната, но те както обикновено не стигат. Не стигат, защото до тогава в закона е записано, че данъци се събират върху всеки законен доход. Конгресът дълго е умувал как да определи кой доход е законен и след дълго умуване, просто думичката законен изчезва и съдът постановява, че данъци се събират от всякакъв доход, независимо как е придобит, по законен или незаконен начин. Съдът още постановява, че ако доходът е незаконен и данък не е платен върху този доход, то хората които са се занимавали с тази незаконна дейност, не могат да се ползуват от 5-тата поправка в конституцията и трябва да свидетелствуват срещу себе си. Това поставя началото на многобройни съдебни процеси срещу босове на подземният свят, срещу които не може да се докажат престъпленията им, като убийства, грабежи и др.,но пък много лесно се хващат за избягване плащането на данъци. Един от най-известните такива е Алфонс Габриел “АЛ” Капоне. През 1931 година Елиот Нес и Франк Уилиамс,агенти на данъчните служби успяват да открият счетоводните книги на Ал Капоне, за когото се е смятало, че няма такива, защото винаги е действувал чрез поставени лица. Дори къщата, в която е живял е била на името на жена му. Капоне е намерен за виновен по 5 от предявените му 22 обвинения и на 17 октомври 1931 година е осъден на 11 години затвор, за неплащане на данъци за 1925, 1926 и 1927 година и за неподаване на данъчни декларации за 1928 и 1929 години. Глобен е също така 80,000 долара. Излежава само 6.5 години, но изолацията му от активният живот и разбиването на мафиотските му структури, слагат край на кариерата му като бос на подземният свят и това е краят на обществен враг №1.

Други видни данъчни измамници са: Спиро Егню-39-тият вицепрезидент на САЩ признат за виновен в данъчни измами; Олдрич Еймс-съветски шпионин, направил 2 милиона долара от руснаците за шпионските си услуги. Нито цент от тези 2 милиона долара не е деклариран на данъчните му декларации. Еймс се е опитал да избегне обвинението за неплатени данъци, защото доходите са му незаконни, но обвиненията стоят и до днес. Тези 2 милиона долара и до днес се намират в тайна банкова сметка, като руското разузнаване и до днес отказва да разкрие сметката, за да се конфискуват от американското правителство, като заявява, че това са пари честно изкарани от Олдрич Еймс. Леона Хелмсли- мултимилиардерка от Ню Йорк оперираща множество хотели, през 1989 е осъдена на 16 години затвор за данъчни измами, но е излежала само 19 месеца.

След първата световна война се наблюдава невиждан бум в ръста на икономиката на САЩ. По това време е в сила и така напречният Сух Режим. The National Prohibition Act of 1919. с добавяне на 18-тата поправка в конституцията на САЩ се забранява производството, продажбата и транспортирането на алкохолни напитки. Каква златна мина за подземният свят. През двадесетте години се наблюдава стабилен ръст на икономика. Така наречената златна ера, свързана с популяризирането на радиото, автомобилите, авиацията и телефона. На 24 август, 1924 година Доу Джоунс е 63.9 точки и нараства 6 пъти, като стойността му е 381.2 точки на 3-ти септември, 1929 г. Този бърз ръст е до някъде изкуствено надут и през лятото на 1929 година става ясно, че нещата на борсата не вървят на добре. На 24 октомври, 1929 година група банкери се събират на тайно събрание и решават да похарчат 240 милиона долара от личните си средства, за да стабилизират пазара. Но това само забавя катастрофата с една седмица. Следващият вторник на 29 октомври, 1929 година пазарът тотално се срива и започва така наречената Велика депресия. Ще са необходими 25 години за да се излезе от нея и пазарите да се върнат на предишните си стойности. По това време безработицата надвишава 25%, 10 000 банки фалират, националният брутен продукт пада с 50%. След 1929 година сега сме най-близо до втора Велика Депресия и дано нещата се овладеят. По вестниците пишат, че нещата тръгват на добре, но безработицата расте.

Как данъците влияят на икономиката? Когато данъците се вдигат икономиката се свива, защото хората имат по-малко пари за харчене, спестяванията се стопяват, значително намалява търговията на дребно и пазарът на жилища. От друга страна увеличаването на данъците води до осигуряване на повече работни места в общественият сектор и до намаляване на държавният дълг. Така също намаляването на данъците оставя повече налични пари в хората, които са готови да ги похарчят и това води до бум в търговията на дребно, пазарът на жилища, увеличава спестяванията. Големината на този ръст обаче зависи от това кои данъци се намаляват и с колко. Намаляването на данъците на средната класа и на хората с ниски доходи води до най-голям ръст в икономиката, защото тези класи са готови веднага да похарчат парите. От друга страна намаляването на данъците а хората с високи доходи няма същият ефект, защото те вече имат достатъчно пари да закупят каквото си пожелаят без да се притесняват за това колко биха могли да похарчат. Но при тях освободените пари се инвестират на борсата, което също води до подем в икономиката. Намаляването на корпоративните данъци води до нови инвестиции и до откриване на нови работни места.

През 1935 година за първи път влиза в сила законът за пенсионирането. Този закон осигурява пенсиите на възрастните, инвалидите, хора в нужда и някои деца. През 1935 година само 2% от доходите са отивали за социално осигуряване, като още от самото начало и до днес половината се плащат от работника, а другата половина от работодателя. От 1935 до 1942 година са се натрупвали пенсионни фондове, за да може системата да проработи през 1942 година. През този период също са се изплащали пенсии, но под формата на еднократна сума. Така например Ърнест Акерман, машинист, е работил само един ден по тази програма за пенсионно осигуряване, за което са му удържани 5 цента. На другият ден, като се е пенсионирал е получил еднократна пенсия от 17 цента. Първата получателка на нормална месечна пенсия в САЩ е Ида Мей Фулър. На 31 януари,1940 г. тя получила чек №1 в историята на пенсионното осигуряване на САЩ на стойност 22.54 долара. Ида Фулър е работила само три години по тази програма за социално осигуряване, като през тези три години са и удържани само 24.75 долара. Но за цялото си време като пенсионерка, 35 години, е получила 22,888.92 долара, което е хиляда пъти повече от това, което са и удържали. Почива на 100 години през 1975 година.

По-долу в таблицата са показани някои основни факти и цифри за пенсионирането,а така също и статистически данни за 2008 и 2009 години.

Докато през 1940 година са били необходими отчисленията на 40 работника, за да издържат един пенсионер, то днес едва 3.3 работника са необходими, за да се издържа един пенсионер. И ако искате да получите четири точки за 2008 година, ще трябва да се декларира мимимум доход от 4,700 дол., по 1,050 дол. за всяка точка. Сумата е малко по-висока, за да сме сигурни, че някое отчисление няма да ни отреже едната точка.

По време на втората световна война, както се досещате по време на война трябват пари,  се прокарва Данъчният закон от 1942 г., който рязко увеличава данъците и налага извънреден данък от 5%, наречен „Данък за Победата”. През 1943 г. окончателно се завръща и събирането на данък общ доход директно от работодателя. През 1953 г. с акт на президента Айзенхауер IRS става професионална организация с постоянно платени работници. До тогава  се е работило по патронажната система. През 1959 година данъчната служба се превръща в най-голямата такава в света и за първи път започват да се въвеждат компютри /изчислителни машини/ за обработка на информацията. В резултат на кризата от 70-те години, през 1981г. Роналд Рейгън подписва най-значителният данъчен закон в историята на САЩ.  Промените са много, но най-съществената е рязкото намаление на данъците, с 25% еднократно и изведнъж. Това е и най-голямото еднократно данъчно намаление в историята на САЩ. Тези промени довеждат до невиждан бум и ръст на американската икономика, засилват неимоверно икономическата експанзия по целият свят.

Към акта от 1981 година, Рейгън добавя друг през 1986 година, в който се съдържат 300 промени. Решил е малко да поускори нещата.

И последната по-голяма промяна е през 1998 година, когато данъчната служба тотално се реконструира, се създават 4 големи отдела: заплати и инвестиции, малък бизнес и еднолични търговци, голям и среден бизнес, дружества с идеална цел и правителствени организации.

Тогава е и една от най-големите промени в аспект защита на данъкоплатеца. Влиза в сила Законът за защита на данъкоплатеца, което слага край на безконтролният тормоз и произвол от страна на данъчните служби.

Нека сега разгледаме какви видове данъци се плащат в САЩ.

Income tax- федерален данък и основен източник за доходи на правителството. 43 от всички щати също налагат този данък известен като щатски.

Sales tax – данък върху продажбата на коли, мебели, дрехи и други.Този данък се събира само от различните щати, окръзи и градове. За тях това е основният източник на доходи.

Use tax – това е данък за услуги, като телефонни, ел. енергия, вода и други.

Той се прилага и когато например купуваме кола на старо от частно лице.

Excise tax – това е така нареченият акциз или „луксозна такса”.Прилага се както от федералното, така и от щатските правителства, за да се облагат алкохол, цигари, самолети и други такива.

Real estate tax – Не се налага от федералното и щатските правителства, а от местните управи на окръзи и градчета, което пък за тях е основният източник на доходи.

Personal property tax – някои местни управи налагат и допълнителен данък върху закупуването на коли, лодки, мебели и др.

Tolls and permits – данък за правото на ползуване на магистрали, пътища и паркинги.

Estate, gift, and inheritance taxes – това са данъците върху наследството, подаръците и цялостното състояние на даден индивид. Не си мислете, че в Илинойс наследството е безвъзмездно. Ако получите наследство, първо трябва да му платите данъците и след това да го получите. Ако не можете по-голямата част остава за щата.

Tariffs – данък върху износа и вноса.

Коментари (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар