|
Серията от очерци за "националните" форми на счетоводна отчетност, публикувани от нас в тази рублика, продължава с разказа за руската така наречена "тройна" форма на счетоводство. Какъв смисъл е вложил в тази форма нейния създател Фьодор Венедиктович Езерский и как тя се е приела на практика, разказва проф.д-р ик. н. Я.В.Соколов, член на Методологическия съвет по счетоводна отчетност към Министерство на финансите на Руската федерация.
Руска "тройна" форма на счетоводна отчетност
Онези, които отъждествяват формата на счетоводството с дебитокредитирането, са склонни да смятат, че руската тройна форма не е нищо друго освен опростена американска*.
забележка:
* За американската форма на счетоводна отчетност четете тук.
Те казват: в американската има няколко сметки, а в руската - три. Но не е така. Същинската разлика не е в броя на сметките, а в съдържанието и целите на самата счетоводна отчетност.
Руската форма е създадена през 1869 година в Дрезден. Нейния създател - руският самоук счетоводител Фьодор Венедиктович Езерский (1836-1915) - е мислел не толкова за това, как да се разположат подобре регистрите или как счетоводителят да работи по-лесно.
Той се е опитвал да реши главната задача на управлението: да се следи в реално време доколко успешно работи предприятието. Работата е там, че всички предприемачи в целия свят до ден днешен, колкото и да е парадоксално, работят "на сляпо", тоест финансовият резултат може да се установи едва след като се състави балансът. Но дори когато той е съставен, между датата на самия баланс и датата на съставянето му минава определено време, понякога - няколко месеца (за годишния баланс). Не случайно сравняват управлението по по счетоводни данни с шофьор, който държи кормилото на автомобил, чието предно стъкло е закрито с непрозрачен плат. Шофьорът мениджър вижда в огледалото само изминатия вече път. Такова огледало е счетоводството. То се води ден след ден, но трябва да е ясно, че финансовият резултат може да се изчисли едва накрая.
Именно затова Езерски се захваща да създаде форма, която, както я е замислял, да осигури изчисляването на печалбата след всяка стопанска операция. Това е доминиращата задача на руското счетоводство. От нея произтичат следните изисквания към счетоводството:
- при оценката се използва само себестойността на обектите на отчитане и стопанските операции;
- сливане на синтетичното и аналитичното отчитане;
- създаване на условия за автоматичен контрол на разнасянето на данните - Езерски внася 19 признаци за вярност (контролни суми);
- всекидневни инвентаризации по 2-3 основни артикула;
- във формата последователно се прилага касовия принцип за признаването на приходите и разходите: прихода възниква не тогава, когато е прехвърлено правото на собственост (не при доставката), а когато са постъпили парите; разхода възниква не тогава, когато възниква задължението, а тогава, когато то се плати. От тук дебиторската задлъжнялост - това е представлява намаление на капитала, а кредиторската - привличане на капитал;
- Откриване на "мъртва точка", това е момента, при който започва печалбата. И в момента звучи красноречиво речта от една стара стенограма: "Аз печатам книги. Когато продам първите екземпляри, при тях още нямам печалба, парите от тях представляват покриване на разходите, които съм вложил. От тук следва, че печалбите и загубите се отразяват както листа от чаено дърво, само тогава, когато аз продам толкова екземпляра, че да мога да си изкарам заплатата"*. Това е, по мислите на нейния създател, форма на отчитане на здравия разум.
Забележка:
* Е.Г. Валденберг. "Тройната система" на счетоводна отчетност пред съда на специалистите, в теорията и на практиката. - СПб., 1891, с.42. - Авт.
За пропагандни цели Ф.В.Езерский противопоставял своето "тройно" счетоводство на традиционното двойно. Той не толкова отричал необходимостта от такива понятия като "дебит" и "кредит", но и обявявал, че те са зловредно изобретение от враговете на човечеството. Езерский казва, че в нормалното счетоводство тези понятия ги няма и не трябва да ги има, тъй като в нормалния живот съществуват само приходи и разходи, и нищо повече. От тук и записите (контировките) трябва да се отразяват по друг начин. Например, при покупка на стоки какво се получава:
Дебит сметка "Стоки"
Кредит сметка "Разчети с доставчици"
По мнението на Ф.В.Езерский, тук преди всичко, грешно се използват безсмислените сметки: "Стоки" и "Разчети с доставчици". Такъв подход в отчетността иначе в реалността никога няма да го кажеш. Зад тези названия на сметките не стои нищо. Какво означава "стоки" - това могат да бъдат лопати, а могат да са и триони - и това са абсолютно различни вещи. А какво означава "доставчици" - това може да са крупни фирми, при които само ако се спомене, че работим с тях, веднага ще ни отпуснат банков кредит, а могат да са и някакви фирми еднодневки. Да, и ние ще платим не на "доставчиците" въобще, а на конкретни юридически или физически лица. Вярно, често и трудно можем да разграничим някой път стоката от материала, даже при определени случаи и от недвижим имот трудно можем да ги отделим. Затова Ф.В.Езерский предлага съвсем друга контировка:
- Приход по сметка "Ценности"
- Приход по сметка "Доставчици"
В традиционния случай се създава абсурдното положение, че ние водим отчет да доставчиците и отразяване намаляването към него на ценностите, а ние нямаме работа да се занимаваме с неговия счетоводен отчет. Затова в нашите сметки се отразява увеличение към кредиторската задлъжнялост. И, следователно, имаме място за два прихода: увеличение на количеството стока, и увеличение на дълговете. По нататък Езерский прави още една свръхсмела стъпка: той обявява, че кредиторската и дебиторска задлъжнялост за измислица
Той утвърждава, че постъпването на стоките трябва да се заприходи със следния запис:
- Приход по сметка "Ценности"
- Приход по сметка "Капитал"
И докато не платим това задължение, то се явява наш капитал, а когато платим тези ценности тогава правим следния запис:
- Приход по сметка "Каса"
- Приход по сметка "Капитал"
Точно по този начин е трактировката и от там и поетапното ликвидиране на дебиторската задлъжнялост.
Изпращане на стоката:
- Приход по сметка "Ценности"
- Приход по сметка "Капитал"
- - оценка по себестойност.
Заплащане на стоката:
- Приход по сметка "Каса"
- Приход по сметка "Капитал"
- - оценка по продажни цени.
По такъв начин, именно в сметка "Капитал" са се концентрирали финансовите резултати на фирмата, или както в почти всички случаи говори Ф.В.Езерский, "товарищества". Те се отразяват по сметка "Капитал и като се сравнява текущия остатък с остатъка от предходния период, винаги може да се разбере финансовия резултат.
А за това, че не се вижда каква е разликата между кредиторската и дебиторска задлъжнялост, пропагандиста и агитатора изобщо не се е смущавал.
Нужно е да отбележим, че Ф.В.Езерский даже и такива думи като "кредитори" и "дебитори" не е търпял, а вместо тях е писал и говорил за "Доверители" и "Довереници". Но не са го послушали.
Ето каква е философията на формата на счетоводно отчитане, нейната процедура е показана по възможно най-примитивен начин (виж. схемата).
{gallery}russian{/gallery}
Външно това е възможно най-опростената форма на счетоводна отчетност. Всичките данни за фактите от стопанския живот (запис 1) на основа първичните документи се принасят в журнал (блок 1). Някои счетоводители на жаргон са го наричали "дневник" или даже "книжка с приказки". Журнала на Езерский не съдържа контировки, в сущността си той е мемориал (паметна книга) от италианската форма на счетоводство*.
Забележка:
* За италианската форма на счетоводство четете тук.
Централна се е смятала книгата на отчета (блок 2). Ежедневно в нея (запис 2) са се пренасяли и систематизирали данните от Журнала. Книгата на отчета съдържала три сметки: ценности, пари (каса) и капитал. От тук идва и формата на счетоводното отчитане - триколонна. Три сметки - три прозореца към света за стопанската дейност. Всяка сметка е имала две колонки: приход и разход. Тези колонки са се наричали "укопочными ящиками".
Общият вид на Книгата на отчета е представен в таблицата. В нея показваме реда на отразяване на фактите във стопанския живот.
Таблица на Книгата на отчета (ЖУРНАЛ)
Съдържание на фактите от стопанския живот
| Наименование на сметките
|
| Каса | Ценности | Капитал |
| Приход | Разход | Приход | Разход | Приход | Разход |
| Остатък в началото |
21 360 |
- |
228 740 |
- |
250 100 |
- |
| 1. Заприходени в касата пари, постъпващи от разчетните сметки |
11 000 |
11 000 |
|
|
|
|
| 2. Заприходени постъпващите материали |
|
|
15 000 |
|
15 000 |
|
| 3. Предадени от склада в основното производство материали |
|
|
45 000 |
45 000 |
|
|
| 4. Начислена работна заплата |
Факта не намира отражение в счетоводната отчетност
|
| 5. Удържани от работната заплата данъци |
Факта не намира отражение в счетоводната отчетност |
| 6. Начислени суми за социални осигуровки |
Факта не намира отражение в счетоводната отчетност |
| 7. Заприходена на склад готова продукция, постъпила от основното производство |
|
|
56 400 |
56 400 |
|
|
| 8. Изписана за купувачите готова продукция |
|
|
|
65 140 |
|
65 140 |
9. Начислени в разчетна сметка дължимите суми от клиентите за взетите от тях ценности.
|
80 000 |
|
|
|
80 000 |
|
| 10. Платени от касата пари, постъпили по разчетните сметки |
7 900 |
7 900 |
|
|
|
|
| 11. Платена от касата работна заплата на работниците и служителите |
|
19 000 |
|
|
|
19 000 |
12. Начислените по разчетна сметка средства:
а) към доставчиците,
б) към данъчната администрация |
|
27 400 |
|
|
|
27 400 |
| Всичко за месец |
98 900 |
65 300 |
116 400 |
166 540 |
95 000 |
111 540 |
| Остатък в края на месеца |
54 960 |
- |
178 600 |
- |
233 560 |
- |
Коя е отличителната особеност на формата на Езерский при така направените записи в Книгата на отчетите? Особеността се явява в това, че при обектите се отразява факта потвърждаващ или изменящ състава на "средствата" на предприятието, но не и "източника на средствата". Отвсякъде идеите на Езерский са свързани със стремежа към получаването на възможност за ежедневно въвеждане на финансовите резултати, дори и с промяната на понятието "печалба" с понятието "приръст на капитала". В този случай печалбата се определя като разлика между крайното и началното салдо по сметката на капитала. В резултат, ако по традиционна форма в нашият пример предприятието получава печалба . 14 860 рубли, то съгласно възгледите на Езерский, се получава 26 540 рубли загуба (250 100 - 233 560). Преди всичко, това се получава, защото Езерский игнорира и дебиторската и кредиторската задлъжнялост: постъпили материали - 15 000 рубли. до момента, когато те не бъдат платени, това е печалба, когато купувачите вземат стоката (продукцията) - 65 140 рубли, до момента до който не заплатят - това е намаление на капитала, т.е. имаме загуби.
Като погледнем безпристрастно, веднага можем да си направим извода, че никакво тройно счетоводство няма, а отново е двустранно, само където пасивната сметка "Капитал" е разликата - това е пасивната сметка в традиционния счетоводен баланс, имаща обратен знак съотнесена към активните сметки (в този случай към сметките "Ценности" и "Каса")
Последната книга се нарича Отчет (блок 3), и в нея се преписват остатъците от Книгата на отчетите (запись 3).
Трите книги на тази форма, по Ф.В.Езерский, дават нейното име - триетажна. От тук руската форма се нарича тройна, от нея: триконна, тристълбова и триетажна, а Бог обица троицата
"Ние, руския народ, сме най-религиозния и богоугодния. Ние обичаме истината. "Двойното счетоводство"", - учил Езерский, - "служи за покриване на най-безсрамните измами, а руския народ смело отива към светлото бъдеще и на всички други народи ще носи благосъстояние и щастие".
Благодарение на пропагандата, формата е имала достатъчно представително разпространение в страната (Русия). За малките предприятия тя, безусловно, е удобна даже и в днешно време, а може би особено в днешно време. А за всички предприятия - малки и големи, завинаги остава в историята с вечните правила на счетоводството, въведени от Ф.В.Езерский - ясност, краткост, пълнота и достоверност.
Източник: Интернет-ресурс для бухгалтеров BUH.RU - 26.01.2004
{mos_fb_discuss:12}
Превод: Преслав Недев
Авторски права:
Здравствуйте!
Благодарим за интерес к материалам нашего сайта. Автор - Ярослав Вячеславович Соколов - разрешил перевод и публикацию на Вашем сайте указанных статей и просил передавать поклон болгарским бухгалтерам :)
Со своей стороны мы просим при публикации указать первоисточник - Интернет-ресурс для бухгалтеров BUH.RU Сообщите нам, пожалуйста, когда выложите статьи на сайт - хотим посмотреть.
С уважением, Сергей Ругайн,
фирма "1С",
главный редактор
информационных проектов "БУХ.1С",
(495) 681-7667
27.12.2006
|
