|
Договорът за консигнация е широко разпространен в практиката, но не е уреден в нито един закон. Изхождайки от същността му, повечето експерти приравняват консигнационния договор на комисионния договор и по такъв начин правната му страна намира своя регламент в Търговския закон (чл. 348 - чл. 360 ТЗ).
Интересен елемент от уредбата на комисионния договор е това, че ако комисионерът изпълни поръчката при условия, по-изгодни от тези, установени от доверителя, изгодата принадлежи на доверителя. Така, ако предприятието, получило стоки на консигнация, ги продаде по-скъпо от цената, за която се е уговорило със собственика на стоката, то трябва да му даде разликата в цената.
Освен това, ако в стоката настъпи промяна, която би я обезценила и ако няма време да се чака нареждане от доверителя или той се забави, комисионерът може да я продаде и по цена, по-ниска от тази, която е установил доверителят, стига с това да го предпази от по-големи вреди.
В теорията се е наложила следната дефиниция на договор за консигнация: това е договор, по силата на който консигнантът (доверител) предава на консигнатора (комисионер) стока (в негов склад или магазин), за да я продава от свое име, но за сметка на консигнанта в течение на определен срок срещу възнаграждение.
Договорът за консигнация притежава родовите признаци на комисионния договор, като основната му специфика е по-тесният предмет - продажба на трети лица на стока на доверителя. Консигнаторът приема стоката в своя склад или магазин и я продава от свое име, но за сметка на доверителя, който продължава да е собственик на стоката до продажбата й на третите лица.
Обикновено стоките, които консигнаторът продава, са предмет на облагаема доставка по ЗДДС. Данъчният закон приравнява на доставка и прехвърлянето на право на разпореждане със стока по силата на договор, по който се плаща комисиона за продажбата или покупката. Освен това в нормативния документ се казва, че когато данъчнозадължено лице действа от свое име и за чужда сметка за доставка на стоки, се счита, че то е получило и предоставило стоките.
За комисионния договор има изрична уредба в чл. 83 от ЗДДС и въпреки това в практиката възникват проблеми във връзка с прилагането й. В тази връзка са издадени множество писма на Министерството на финансите, едно от които е писмо изх. № 24-15-34 от 9.04.2002 г. относно: издаването на фискална касова бележка при наличието на договор за консигнация.
Според писмото, ако консигнаторът продаде стоката и сделката бъде уредена с плащане в брой, то той трябва да издаде фискален бон на клиента си. По същия начин при плащане в брой се уреждат и взаимоотношенията между консигнатора и консигнанта. Консигнаторът плаща стоките, които е получил от консигнанта в брой, а той му издава бележка от фискално устройство.
Особеност при документирането на продажбите на консигнация в съответствие със ЗДДС е това, че консигнаторът издава на консигнанта касова бележка на същата стойност, на която е издал и касова бележка на клиента си. Т.е. от двете бележки става ясно, че той е продал и купил стоките на една и съща цена, или както се казва в писмото на МФ - става ясно, че този оборот не е негов. За това, че е действал като комисионер обаче, консигнаторът има право на възнаграждение (комисиона). За това си възнаграждение той издава отделен документ, който също трябва да е придружен от фискален бон, ако плащането се извършва в брой.
Така доставките документирани, за да се спази ЗДДС, стават три - между консигнатора и неговия клиент; между консигнанта и консигнатора и между консигнатора и консигнанта във връзка с уреждането на неговото възнаграждение.
Тази съвкупност от обороти е интересна от счетоводна гледна точка. Според класическия модел за отчитане на консигнационните договори при получаването на стоката консигнаторът я завежда задбалансово като чужд актив. Консигнантът пък от своя страна не отписва стоката от активите си, но би могъл да я прехвърли по специална сметка за отчитане на стоките, дадени на консигнация.
Когато консигнаторът продаде стоката, той трябва да признае задължение към консигнанта. Така той отчита получените от клиента си пари и в същия размер задължение към консигнанта. Същевременно обаче възниква и правото му да получи комисиона. За да го отрази, консигнаторът отчита вземане от консигнанта в размер на комисиона и приход в същия размер.
Разчетите се закриват при придвижване на паричните потоци, свързани с тях.
В практиката е възможно страните да се уговорят консигнаторът да удържи комисиона си от оборота, който е реализирал за сметка на консигнанта. Тогава вземането му за комисионата ще бъде компенсирано с част от задължението му към консигнанта, като това ще се документира с протокол за прихващане на вземания и задължения.
На консигнационния договор е отделено специално внимание и в националните счетоводни стандарти (НСС). В приложението към НСС 18 Приходи невярно е посочено, че купувачът е консигнант, а продавачът консигнатор - тъкмо обратното, купувачът е консигнатор, а продавачът - консигнант. Стандартът визира случая, при който купувачът (консигнатор) се задължава да продава стоките от името на доставчика (консигнант). В практиката това би било възможно само ако консигнантът освен стоките достави и фискален касов апарат на фирмата си на консигнатора или пък всички плащания се извършват по банков път. В противен случай би било технически трудно изпълнимо консигнаторът да продава от името на консигнанта.
Източник: Дневник.БГ
{mos_sb_discuss:12}
|
