|
 Стоката - преминавайки през търговската мрежа и стигайки до крайната си цел - потребителя, може да запази своите качества и свойства, но друг път този процес може да се окаже твърде продължителен, сложен и недостатъчен за полезния икономически живот, които й е определен. За такъв тип стока, която си е изгубила част от своите свойства и качества в практиката се е възприело да се третира, като “дефектна стока”. Относно проблема, кои са отговорните лица в търговската мрежа да се продава стока с влошени качества и свойства, и какви санкции следва да се налага на отговорните лица се занимават различни институции. Така например СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, чрез ДИРЕКТИВА 85/374/ЕИО ЗА СБЛИЖАВАНЕ НА ЗАКОНОВИТЕ, ПОДЗАКОНОВИТЕ И АДМИНИСТРАТИВНИТЕ РАЗПОРЕДБИ НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ ОТНОСНО ОТГОВОРНОСТТА ЗА ВРЕДИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ДЕФЕКТ НА СТОКА, се определя в чл. 1, че производителят носи отговорност за вредите, причинена от дефект на неговата стока, но съвета на европейските общности прави едно допълнително уточнение в чл. 2, а именно, че без да се засяга отговорността на производителя, всяко лице, което внася в Общността стоки с цел продажба, отдаване под наем или лизинг, или всяка друга форма на разпространение, в рамките на своята търговска дейност, се счита за производител по смисъла на настоящата директива и носи отговорност на същото основание както производителят.Разбира се че, в случаите посочени в чл. 3 от Директивата, когато производителя на дадени стоки не може да бъде идентифициран, всеки доставчик на въпросната стока се счита за техен производител, освен ако не информира увредените лица, в рамките на разумен срок от време, за самоличността на производителя или за лицето, което му е доставило въпросната стока. Същото се отнася и за случаите на внесена стока, ако тази стока не посочва изрично самоличността на производителя според изискванията на параграф 2, дори и ако името на производителя е посочено.
Нашето законодателство също определя, кои са отговорните лица за появилите се впоследствие влошени качества на стоката., така например в чл. 193 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. Продавачът отговаря и когато не е знаел недостатъка, като съглашението за освобождаване от отговорност е недействително.
Може би поради многобройните и сложни взаимоотношения продавач-купувач, в ЗЗД се регламентира и какви са правата и задълженията на купувача, а именно: чл. 194. след като приеме вещта, купувачът трябва да я прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не направи това, вещта се смята одобрена, освен ако по-късно се открият недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед. В последния случай правата на купувача се запазват, ако той незабавно уведоми продавача за открития недостатък.
Освен всичко посочено по-горе в чл. 195 същия закон, определя още че купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. Той може да иска и обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията.
В обобщение на всичко изложено по-горе може да се приеме, че правните отношения относно отговорността на стоката са добре регламентирани, както в българското законодателство така и европейското законодателство, взимайки под внимание Европейската директива и Закона за задълженията и договорите.
След като се определи, какви са отговорностите на продавача и какви на купувача, възниква друг важен въпрос, а именно как счетоводно и данъчно тези отношения ще бъдат отразени. Правилния отговор на задания по-горе въпрос е от значение не толкова за купувача, а за продавача, защото при него пада тежестта, какво да прави с тази върната дефектна стока, която има свой гаранционен срок и как той като добър търговец да обезпечи своя клиент, запазвайки имиджа си и реномето си.
В практиката за върнатата в гаранционния срок стока с установен дефект е възприето на клиентите да се предостави друга стока от същия вид, да се извършат ремонтни работи, които да подобрят нейните качества или да се върне на клиента заплатената от него сума. Тук е момента преди да се продължи с проблематиката относно обезпечаването на клиента, да се направи едно допълнително пояснение, как този срок документално се обоснова и най-важното, как се третира той от счетоводен и данъчен аспект.
Гаранционният срок на стоката започва да тече от датата на продажбата и се доказва, чрез издаването от продавача или от производителя т.нар. гаранционна карта. Съгласно чл. 105, ал. 2 от Закона за защита на потребителите продавачът отговаря за всяка липса на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето й дори и да не е знаел за несъответствието,т.е. всяка една закупена стока има 'гаранция' от 2 години. Има стоки и изключение от това законово правило, като хранителните стоки, стоки с предварително определена гаранция наложена от самия производител, тъй като те имат специфични свойства и качества, като например акумулаторни батерии, външни адаптери за захранване, дистанционни, слушалки и други аксесоари.
Все още не е дефиниран с точност термина “гаранция”, а от там термина “гаранционен срок”, но от счетоводна гледна точка гаранцията се явява едно задължение, което продавача поема към купувача Това е текущо правно или конструктивно задължение като резултат от минали събития към датата на изготвянето на баланса, вероятно за неговото погасяване да е необходим паричен поток включващ икономически изгоди и може да бъде направена надеждна оценка на размера на задължението . Съгласно т. 4.1. от Счетоводен стандарт 37 (СС 37) - Провизии,условни задължения и условни активи, за такъв тип задължения е възприето в счетоводната практика да използва термина “провизия”.
Тук е момента да се направят следните допълнителнитени уточнения, какъв е размера на провизията, кога тя се отчита и в кой момент тя се признава.
Размера на провизията трябва отговоря на приблизителна оценка на разходите, необходими за покриване на текущото задължение, към дата на баланса, съгласно т.9.1. от СС 37. Именно в тази точка от счетоводния стандарт законодателя е дал възможност за избор от страна на продавача, коя за него е най-добрата приблизителна оценка на разходите, необходими за покриване на текущо задължение:
а) сумата, която предприятието би платило пропорционално за погасяване на задължението към датата на баланса или за да го прехвърли към трета страна по същото време; често обаче е невъзможно или неоправдано скъпо да се погаси или прехвърли задължение към датата на баланса; въпреки това оценката на сумата, която предприятието би платило, за да погаси или прехвърли задължението, представлява най-добрата оценка на разходите, които биха били необходими за покриване на текущо задължение към датата на баланса;
б) оценките на резултата и финансовия ефект се определят по усмотрение на ръководството на предприятието, като се вземе предвид и минал опит с подобни транзакции и в някои случаи доклади на независими експерти; вземат се предвид и всички обстоятелства, настъпили като следствие от събития след датата на баланса;
в) несигурността по отношение на сумата, която трябва да бъде призната като провизия, се третира по различни начини в зависимост от обстоятелствата; когато измерваната провизия включва голям брой статии, задължението се оценява посредством претегляне на всички възможни резултати (последствия) заедно със свързаните с тях вероятности; този метод за оценка се нарича “очаквана стойност”; поради това провизията ще бъде с различен размер в зависимост от това, дали вероятността от загуба на определена сума е например 60 или 90 процента; когато съществува поредица от възможни резултати в някакъв обхват и всяка точка от този обхват има същата вероятност като останалите точки, се взема средната точка от обхвата;
г) когато трябва да се измери единично задължение, индивидуалният най-вероятен резултат може да представлява най-добрата оценка на задължението; въпреки това, дори и в такъв случай предприятието следва да вземе предвид и други възможни резултати; когато другите възможни резултати са или много по-високи, или много по-ниски от най-вероятния резултат, най-добрата оценка ще бъде по-голяма или по-малка сума; например ако предприятието трябва да извърши ремонт на сериозна повреда на сложно съоръжение, което е конструирало за купувач, индивидуалният най-вероятен резултат може да бъде успешен ремонт още при първия опит, струващ 1000 единици, но следва да се направи провизия в по-голям размер тогава, когато има съществена вероятност да са необходими по-нататъшни усилия за успешното извършване на ремонта.
В МСС 37 – Провизий, условни пасиви и условни активи, е даден пример за изчисляване на провизията за гаранционни разходи, тук много ясно се отбелязва, че предприятията могат да определят размера на провизията на основата на своя изминал опит. Много често в практиката се използва процентно съотношение между направените разходи за гаранционни ремонти и приходите от продажби за определен минал период.
Създадената провизия за гаранционни разходи ежегодно следва да бъде преразглеждана с оглед на това да не се окаже прекомерна спрямо действителната потребност. При необходимост тя не само че може да не бъде увеличена, но дори и намалявана.
Счетоводното отчитане на текущите разходи за провизии се извършва чрез сметка 607 Разходи за провизии, а самите провизии в качеството им задължение (пасив) се отчитат, чрез сметка 495 Провизии, т.е. при самото начисляване следва да се състави статията:
Д- т с/ка 607 Разходи за провизии
К-т с/ка 495 Провизии
Разходите за провизии, според тяхното функционално предназначение, се отнасят по сметките от група 61 Разходи за дейността, т.е.
Д-т с/ки от група 61 Разходи за дейността
К-т с/ка 607 Разходи за провизии
Не трябва да се забравя, че съгласно чл. 38, ал.1 от ЗКПО разходите за провизии на задължения не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Те се третират като данъчна временна разлика и пораждат така наречения “актив по отсрочени данъци” според същия закон. В годишната данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за тези разходи имат специално отделен ред в Приложение 1 към декларацията за преобразуване на счетоводния финансов резултат.
В чл. 38, ал. 1 от ЗКПО, тези разходи не се признават за данъчни цели, но се признават за счетоводни цели. С техния размер от една страна в годината им на счетоводно отчитане ще се увеличи финансовия резултат на дружеството, преди данъчно облагане, а от друга страна върху техния размер ще се начисли и корпоративен данък, т.е. сега правим разхода, начисляваме върху него данък, които го дължим на държавата
Но законодателя е предвидил да има обратно проявление този данък, т.е. да имаме вземане от бюджета до размера на предварително удържания данък върху печалбата. В счетоводните и данъчните среди, след въвеждането на международните счетоводни стандарти, за такъв тип “вземания” се възприе термина “активи по отсрочени данъци”. Съгласно СС 12 – Данъци от печалбата, активи по отсрочени данъци са сумите на данъците от печалбата, възстановими в бъдещи периоди, по отношение на:
а) намаляеми временни разлики;
б) пренасяне напред на неизползвани данъчни загуби, и
в) пренасяне напред на неизползвани данъчни кредити.
Счетоводното отразяване на възникналия актив по отсрочени данъци ще бъде:
Д-т с/ка 497 Разчети по отсрочен данъчен актив –с размер10% от отчетения разход по гр.60
К-т с/ка 123 Печалба и загуба от текущата година
Не трябва да се забравя, че отсрочения данъчен актив намира проявление в ОТЧЕТА ЗА ПРИХОДИТЕ И РАЗХОДИТЕ (отчета за доходите) на дружеството на позицията "Разход за данък" освен че се посочва крайният резултат след всички счетоводни статии във връзка с начисляване на корпоративния данък, тук се и посочва корекциите за възникналите и реализирани (уредени) активи и пасиви по отсрочени данъци - като данъчен разход, респ. като данъчен приход (с отрицателен знак).
Търговските отношения “продавач-купувач” са твърде разнообразни. Много често през периода на гаранционния срок е възможно, продавача да направи разходи по отстраняване на възникналия дефект, да върне на въпросния клиент парите или да предостави друга стока. Независимо по какъв начин ще се погаси задължението към клиента, направените разходи за провизии съгласно чл. 38, ал.2 от ЗКПО - непризнатите разходи за провизии по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината на погасяване на задължението, за което е призната провизията, до размера на погасеното задължение..
Какво следва да се има в предвид в чл. 38, ал. 2 от ЗКПО, че всички разходи които продавача е направил, за да погаси своето задължение към клиента освен, че се признават в годината им счетоводното им отчитане, но и чрез тяхната най-правилна и точна документална обоснованост се признава и разходите за провизии по ал. 1, от чл. 38 от ЗКПО, като има едно допълнение – провизиите се признават до размера на погасеното задължение, т.е. нито повече, нито по-малко.
Счетоводната статия за възникналото в случая обратно проявление, т.е. на призната провизия ще бъде:
Д-т с/ка 495 Провизии
К-т с/ка 501 Каса или сметки от гр. 40
След като признаем провизията, следва да се отпише актива по отсрочени данъци, като се състави следното счетоводно записване:
Д-т с-ка 123 Печалба и загуба от текущата година
К-т с-ка 497 Разчети по отсрочен данъчен актив
Влиянието им върху годишния финансов резултат на дружеството ще се прояви след като бъдат признати предварително направените разходи за провизии, което от своя страна ще доведе до намаляване на подлежащия на преобразуване счетоводен финансов резултат и размера на провизията ще се отрази в Приложение 1 на годишната данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО.
За съжаление в практиката почти е невъзможно, действително извършените разходи по време на гаранционното обслужване да са точно равни на отчетената първоначално провизия. По чести практически случаи са, когато документално обоснованите разходи са по-големи отколкото размера на провизията или когато разходите извършени по отстраняването на възникналия дефект са по-малки от поетото задължение (провизия).
Ако се разгледа първия случай, а именно когато извършените разходите са по-големи като размер спрямо провизията, счетоводните записвания ще бъдат следните:
Д-т с/ка 495 Провизии
К-т с/ка 501 Каса, с/ка 421 Персонал или сметки от гр. 40
С размера на призната провизия, по този начин ще се отрази реалното изплащане на поетото задължение за което е начислена провизията.Останалата част от размера на извършените текущи разходи, те счетоводно ще се отразят и ще са данъчно признати:
Д-т с/ки от гр. 60 Разходи по икономически елементи
К-т с/ки от гр. 40 или гр. 50
Тук отново ще трябва да се покаже, че има обратно проявление на временната разлика, а именно:
Д-т с/ка 123 Печалба и загуба от текущата година
К-т с/ка 497 Разчети по отсрочен данъчен актив
Втората най-често срещана практическа ситуация, е когато извършените разходи са значително по-малки в сравнение с поетото задължение. В този случай, ще имаме:
Д-т с/ка 495 Провизии
К-т с/ка 501 Каса, с/ка 421 Персонал или сметки от гр. 40
Чрез това счетоводно записване ще се покаже реалното погасяване на задължението, за което се е формирала провизията. Но разходите, които са били необходими за отстраняване на дефекта по стоката са по-малки от първоначално отчетената провизия, следователно ще има едно не погасено задължение от провизии. Счетоводно то ще отрази по следния начин:
Д-т с-ка 495 Провизии
К-т с/ка Други финансови приходи
И последно, преди да се определи крайния финансов резултат на дружеството е необходимо да се отчете обратното проявление на временната разлика, а именно:
Д-т с/ка 123 Печалба и загуба от текущата година
К-т с-ка 497 Разчети по отсрочен данъчен актив
От всичко изложено до тук, може като заключение да се каже, че темата е все още актуална в счетоводните среди и все още съществуват различни мнения и коментари относно счетоводното и данъчно третиране на дефектната стока. Предложените счетоводни статии представят една гледна точка, която разбира се, че може да бъде обект на дискусия в форума сайта.
{mos_fb_discuss:12}
|
