|
 Класиците
твърдят, че семейството е основната клетка на обществото. Това
означава, че когато в обществото става нещо, то трябва първо да се
експериментира в клетката. Зареден с такъв обществено-клетъчен патос,
седнах онази вечер на масата, погледнах съпругата си като виетнамец в
меден месец и казах:
- Скъпи съсемейници!
Жена ми си изтърва вилицата.
- Не можеш ли поне една вечер да не се държиш като идиот? – въздъхна тя.
Разбрах, че се налага да оставя протокола за по-добри дни и заговорих на простонароден език.
- Смятам,
че е време да вземем някои мерки за излизане от кризата. Набелязал съм
няколко неща. Първо – двойно увеличаване на детските надбавки.
- Йес! – извикаха синовете ми.
Усмихнах се доволно. Благодарение на премерения си популизъм спечелих двама съюзници още в началото на обръщението си.
- Второ
– продължих невъзмутимо – съкращаване на администрацията, която така ли
иначе нищо не произвежда, а само харчи общите пари.
- Не те е срам! – скочи обидена тъщата, без дори да съм я погледнал.
- Аз
не мога да ви предложа друго освен кръв, труд, пот и сълзи. Никъде по
света няма безплатен обяд, както и тъщи на дотация! Това трябва да се
спре в името на затягането на финасовия контрол.
Тъщата
припадна. Аз ликувах – опозицията беше нокаутирана. Жена ми обаче
мълчеше, а това предвещаваше най-малко чирпанско земетресение.
-
Има обаче и една лоша новина. Неизбежно е повишаването на режийните. Ще
трябва да внасяте в семейната каса по-големи суми, за да изкараме
тежката зима,която ни предстои. Но както е казал Чърчил: “Уверен съм,
че нашите страдания за каузата няма да бъдат напразни”
- Аз съм съгласна – каза тихо жена ми.
Настръхнах. Най-лошо става, когато тя се съгласява с мен.
- Бих
се радвала обаче – продължи тя с гласа на касационен съдия – ако и ти
поемеш част от тежестите на прехода. Като например да плащаш акциз за
всяка бутилка изпит алкохол.
Такъв
удар под кръста не бях очаквал. Да ми облага ракийката и то в
навечерието на Шампионската лига! Трябваше да се измъкна по някакъв
начин от тая ситуация.
- Ние кейнсианците... – изръмжах авторитетно.
В този миг тъщата неочаквано се свести.
- Знаех си аз, че си някакъв сектант! – изсъска тя. – Мръсен кейнсианец!
- Тати е марсианец! Тати е марсианец! – радостно викнаха децата.
Усетих,
че не срещам разбиране в най-малката обществена клетка. Скочих отчаян
от масата и отидох в кръчмата да изпия една малка. Без мезе и акциз.
Източник: Иво Сиромахов
{mos_fb_discuss:11}
|
