|
 ..."Преди да ме
съкратят бях старша счетоводителка в нефтохимическа корпорация,
американската част. Съкратиха практически целия счетоводен отдел когато
преди 3 години американските диреци си изгласуваха десеторно-увеличени
годишни премий и решиха да спестят от разходите. И резнаха всеки с над
20 години стаж. Някои от резнатите се оказаха с някаква обществена
видимост, колкото и незначителна, но все пак видимост: кой сроден с
адвокат, със журналист, или с някой обществен деец. Та корпорацията
раздаде на всеки съкратен по 2 години заплата, и шумотевицата заглъхна.
И аз останах нещо като преждевременно пенсионирана, но без пенсия.
Бързо се разбра, че
корпорацията, американската част, не може да деяни с останалия млад и
евтин личен състав. Деловодството се килна към срив. Диреците, които
нагло наблягаха на капитализъм в одесетворяване на премийте си, нагло
наблегнаха на комунизъм в търсене на помощ от Вашингтон. Правителството
се отзоваха – но със забележката че корпорацията трябва да отпусне
повече контракти към малцинствени фирми. Няма страшно, щом ще се играе
с данъчни пари! Диреците избацаха контракт с малцинствена, притежавана
от малцинство, личен състав фирма за набавяне на контрактни работници.
Личен състав фирмата
взела списъка на всички съкратени. Съкратените работници получиха
предложения за работа, но вече като наемници чрез личен състав фирмата.
Да работят без облаги. Изобщо без никакви. Практически работното
възнаграждение понижено с 20%, отделно треперачката на 6-месечени
контракти. И за да е ясен работният статус, да не би някой да си
въобрази че корпорацията е осъзнала грешка и е клекнала към някакви
преговори - работното ниво понижено, следователно заплащането също
понижено. Предложеният на мен контракт ме правеше административна
помощничка по счетоводство, нещо като начинаеща. Ако някой не иска - да
си стои безработен. Друг контракт не може да намери, защото за защита
на нещастната дискриминирана малцинствена фирма, последната има монопол
в набора на наемници: или работиш чрез нея, или вън на улицата. А друга
работа няма. Нито в Хюстон, нито никъде.
Първата ми реакция
беше да откажа възмутено. Семейните сметки ме отрезниха. Съпругът има
работа - но инжинерна. Значи има я за сега, с никаква сигурност за
бъдещето. Реших да приема, пък контрактът нали е за 6 месеца - после
мога да не го подновя. Отидох да подпиша, но видях няколко от
гнуснярите, които ни бяха изпосъкратили, и пак кипнах. Звъннах на
съпруга. Добър мъж е; винаги го усещам в подкрепа. Каза ми че каквото
аз реша - това да направя; той е с мен. Но ако почти съм хвърлила
контракта в сметта - да се пробвам с иск за 20% увеличение, в
компенсация за загубените облаги. Какво ще загубя!?
Събрах се, накоравих
се, и влязох в Личен Състав. Чиновничката се опули на моя иск. Те не
преговаряли с никого. Така ли? Може ли да ми цитира разпоредбата, която
трябва да е обществено достояние, че няма преговаряне? Какво нещо е
липсата на обвързаност! До като бях на заплата нямаше да посмея да се
спречквам с Личен Състав - защото моите надежди и кариерни мечти ме
правеха послушна заложничка на простаци. Вече не. Сигурно поведението
ми е проектирало пълен непукизъм: чиновничката се сви и извика
началника си. Той идва, намусен, и злобно повтаря че преговори няма.
Сега, от моята група, 10 човека, аз бях единствената бяла, значи
назначена и държана на работа не заради малцинствен статус, а заради
производителност. Интересно кой ще работи до като всички други търкат
задници по събрания за расова чуствителност, по етническо разнообразие,
по утвърждаване на дъгоцветен отборен дух, и по всякакви дейности освен
работната. Казах му го, на намусения злобар. Нека увиснат с изцяло
малцинствена счетоводна група, където а накараш някоя да мръдне пръст,
а се разкрещяла че е дискриминирана и писнала за съдебно дело. Онзи
звучно преглътна. Извика ме в странична стая. И на затворена врата ми
каза че бил много отвратен от мен: не съм се държела като нормална
американка, била съм покварена, с отровени възгледи, без морал. И ми
подава контракта. С надницата вдигната 20%, както аз я исках. Мина ми
през ума да откажа, ей така, след като кой знае колко хора е унижавал -
той да бъде унижен. Но приех. За 6 месеца.
Първи ден на работа
като наемничка, контрактна работничка. Началничката, същата онази която
ме бе съкратила, насилва усмивка и ме уверява че всичко ще е както
преди, все едно съкращение не е имало. И ми дава работна задача както
предишните. С разликата че задачата е за старша счетоводителка, а аз
съм назначена по контракт като административна помощничка по
счетоводство. Обаче нали съм можела да я върша - какво толкова!
Звъннах на съпруга
ми. Те имат наемници в неговата компания; той сигурно знае как им биват
възлагани задачите. Пита дали имам работното заявление за контракта,
чрез който съм назначена. Нямам го. Каза да си взема копие;
началничката ми би трябвало да има. Отивам да й го поискам - тя се
прави че не разбира какво търся. После театралничи на засегната:
приятели сме били, толкова години работили заедно; защо да издребнявам
със заявления!? Хм! Пак звъня на съпруга ми. Той ми казва да звънна на
личен състав фирмата, която държи моя контракт. И там лелката се прави
на отнесена: но защо ми е нужно работно заявление, щом работя на
предишната ми работа? Нали работното заявление е част от легалния
контракт; аз настоявам да го получа. А, тя забравила, че вече не съм
старша счетоводителка, а административна помощничка по счетоводство.
Чиновничката внезапно омекна. Сигурно е станало някакво объркване,
мънка тя, и моментално ми елпощува работното заявление. Което е
документ, изброяващ точно моите задължения съответстващи за моя
контракт. И съдържа клауза, че ако нещо не е вписано в работното
заявление аз нямам право да го върша - защото мога да наруша работното
заявление на друг наемник, и аз да бъда съдена. Ха!
Моето работно
заявление беше за административна помощничка по счетоводство. Която
трябва, по контрактни задължения, да следва напътствия на счетоводител,
обикновен или старши. Върнах на началничката ми зададената работа, и й
казах че аз нямам право да я върша - по легален контракт, от личен
състав фирмата по техен собствен избор. Но с удоволствие ще чакам
наставления от счетоводителка, за да изпълня старателно моите работни
задължения. Нагледах се на опулени муцуни! Седнах си на бюрото, и
зачаках. Чета счетоводни учебници, да си поддържам познанията. Никой не
може гък да ми каже! И защото останалият, несъкратен, редови личен
състав на Отдел Счетоводство практически половината от работното време
прекарваше по събрания и разни дейности, и още четвърт по удължени
обедни почивки или спешни отсъствия, все по належащи лични или други
причини - аз получавах нужните напътствия само през останалата четвърт
работно време. Работех, легално и точно по контракта, 10 часа седмично!
И забелязвам, че както и преди съкращенията, моите часове са
практически основната счетоводна дейност на групата. Преди работех 40
часа, а след като корпорацията заспестява, аз работя на половин
заплащане, но 10 часа; всеки каквато сметка си направил.
Един ден ме викат в
Личен Състав. Загрижили се за мен. Искали да задвижат нов контракт за
мен, за старша счетоводителка, с работно заявление точно по моето
желание. Не по моето желание, възразявам аз, а по вашата нужда някой да
работи. Моят контракт тъкмо завършваше. Казах им когато имат новия, да
ме извикат. И си тръгнах. Какво нещо е свободата! Оформиха нов
контракт, аз вече старша счетоводителка. Но аз се отбих от каквото
исках да кажа.
Викат ни на общо
събрание. Сривът след поголовното съкращение привлякъл внимание;
американските корпорационни диреци прекалили. Не ни се казва, но се
подразбира. Голямата корпорация решили, че американската част, до сега
автономна, вече няма да е. Ще подлежим на пряко собственичество и
контрол на управлението от Холандия и Англия. Присъстващите се
споглеждат обнадеждено; всеки знае, или мисли че знае, какво значи да
работиш за европейска компания. Обществен контракт, икономически права!
Е-хе! Обаче европейците не идват в Америка да простират обществени
контракти и икономически права към нас американците! Казаха ни, че от
нас се очаквало да работим 50 часа седмично, със заплащане за 40,
защото така работели в Амстердам и Лондон. Няколкото от нас, видяли
света, че и врътвали се по Европа, знаем много добре колко часа се
работи там. Но преди някой да реагира, ония добавят, че нашето
заплащане също ще бъде резнато с между 20% до 40%, защото нашият труд е
ниско-квалифициран - спрямо стандартите в Амстердам и Лондон. Някой се
осмели да запита дали има закони, трудови или каквито и да са, щатски
или федерални, които да ни защитават. Няма такива. Ние сме голи
американци, не европейци с икономическа стойност. И мислещите от нас…
Започваме да се споглеждаме и да разбираме какво значи колониална
работна ръка… Обаче европейците пипат плавно! Преди да си съберем
мислите към възражение, пред нас лъсват сравнения на трудова
производителност между САЩ и Филипините. Работа, вършена от 3-ма
американци за 5 дни в Хюстон, бива вършена от един филипинец за 1.5 дни
в Манила. При това всичко в Хюстон и Манила еднакво, от счетоводен
процес та чак до изчислителен мекотяш и твърдяш, и не само това, но
процесът и стандартите писани в Хюстон! Имаше и други примери, още
по-потресаващи. Това не са сравнения които разумен човек може да
оспори. И европейците казаха че започват нормализация - забележи
думата! - на американската трудова производителност чрез ре-организация
и съкращения.
Оказа се, че до като
на американското правителство не им дреме за икономическите права на
своите си граждани, и оставят чужди компаний да търсят тук колониална
работна ръка, щом се стигне до малцинствените бройки в личния състав -
гледай какви са разпоредби, изисквания, защити, чудеса! Европейците да
съкращават - но да внимават кого съкращават! Защото иначе САЩ
правителство ще размахат тояги!
И какво? Европейците
и в това печени! Щом САЩ искат малцинствените бройки - немат ядове! В
случая се касае за черни; колкото черни САЩ искат - толкова ще имат. Че
и повече! Черните докарани в ротация от други клонове на корпорацията,
и назначени от Кения, Уганда, Нигерия, от африкански страни.
Афро-американците заместени от истински африканци. Хората черни - обаче
бачкат. Произвеждат! Нормални хора. Че по-бачкащи и от белите
американци, ако е за въпрос. Да се работи с африканците е просто
удоволствие. Значи ужас! Ужас за дейците по малцинствени права, искам
да кажа. И те вдигнаха олелия. Голями тарикати, усти ей такива зейнали,
навикнали на неприкосновеност в полите на правителството. Оляха се все
едно по поръчка за европейците. И не се усещат!
Та значи, да се върна
обратно към мисълта ми, европейците решиха изцяло да затворят
административните и инжинерните отдели на корпорацията в Хюстон. Ще
пренесат работата в Манила. Както върви язвителното нихилистично
наблюдение, ние в САЩ не сме годни дори за източник на колониална
работна ръка. Което е доста пресилена самокритика, и още ми звучи
обидно, да съм откровена, но… А не беше толкова отдавна когато
американците се носеха като парагони на производителност и ефикасност…
Дойде ден европейците да ни казват че трябва да се нормализираме… до
нивото на Третия Свят… Да спирам до като мога да се изразявам с
литературен език. Защото имам някакви чувства на патриотизъм към Америка,
човешко е, нали?"…
дата: 22 ЮНИ 2005
http://skromni.virtualave.net
{mos_fb_discuss:44}
|
