След Джон Лок икономистите приемат за аксиома, че пазарна икономика може да има само ако предварително е гарантирано върховенство на закона. Това означава да има еднакви, известни на всички правила, равноправие и правосъдие, т.е. призната и неоспорима от никого върховна власт на съда да решава спорове и да прилага закона, без да е подвластен на какъвто и да било авторитет - бил той политическата власт на монарх или господар от какъвто ще да е вид, религиозен йерарх или пък променливите страсти и желания на тълпата. Иначе, ако би могъл някой - тиран, народен любимец или богослов - да мени и наглася закона по прищевките си, или ако властникът сам казва кое е право и кое не, тогава кой би се чувствал сигурен, че по прищявка няма да му отнемат свободата, живота или собствеността? И е доказано в стопанската история, че в общества, където законът (разбирай съда, който го тълкува и прилага) не стои над всяка друга власт,

капиталовата формация клони към нула,

т.е. това общество живее ден за ден, никой не натрупва, за да не даде сам повод от корист или чиста завист властникът да посегне върху него, та да му отнеме натрупаното. Такова общество деградира, стопанството се атомизира, държавата се разпада, защото вече не може да набира средства, за да се издържа. В "Държавата" Платон (428-347 пр.н.е.) казва същото: "Където законът е подвластен на друга сила и няма своя собствена, колапсът на държавата, според мен, не е далеч; но ако законът е господар на правителството и правителството е негов роб, то положението е изпълнено с надежда и хората се радват на благословия, която боговете изсипват върху държавата." Затова се знае, че

само законът ни дава свобода

и само държава, в която законът е над властта, е свободна. Този принцип означава, че свободна е държавата, където правителството е подсъдно на съда, а не обратното. Томас Пайн пише през 1776 г.: "Както при абсолютизма кралят е законът, в свободните държави законът трябва да е цар; и не трябва да има друг [цар над него]." Това е модерната демокрация, която Джон Адамс определя като "власт на закона, а не на хората." Който е тъп да го схване, нека да повтаря, докато захапе: "власт на закона, а не на хората." Защото "хората" имат щения всякакви - днес едни, утре обратните. Днес скимтят от умиление пред поредния си идол и за негова усмивка са готови майка си да продадат и брат си да предадат, утре ще се отрекат от любимеца си и ще го хвърлят на кучетата. Те, "хората", и Исуса са разпнали. Такова е било народното правосъдие преди 1977 години, същата е правната култура на масите и до днес. Затова ни е нужна власт на закона, да пази всеки един сред нас от завистта и жаждата за мъст и кръв, да сдържа стаения в гърлото на масите вик "Разпни го!"

Власт на закона значи власт на съда

("а не на хората", бърза да припомни Адамс). При това става дума за съд, който знае закона и сам му се подчинява. Съд, обвързан с "дължимия законен процес", а не съд, избран от народа, за да наложи чрез закона желаната от народа "справедливост" ("Разпни го!"), която се свежда до мъст без много-много кумене кой е виновен, кой крив - кой прав. Още Аристотел различава "власт на закона" от "власт чрез закона". Няма разлика дали тиран, кардинал, комисар, "праведни християни" (онези, обесили Салемските вещици) или "революционните маси" властват чрез закона. А дали законът се ползва като чук (malum Maleficarum), или правото се прилага независимо от чужда воля, желание и влияние, от подвластен на закона и компетентен в юриспруденцията съд. Народът със сигурност не разбира от юриспруденция (нито от фармация, молекулярна биология и дори от теория на парите). Затова няма нищо чудно, нито страшно, ако "доверието в съда е ниско" и "народът не вярва на съда". А онези пък, които недоволстват от начина, по който у нас "съдиите избират съдии" и искат мажоритарен вот за магистрати, нека си спомнят мажоритарния избор на съдии, въведен от съдията Линч, за беззаконията, родени от правно безхаберие на "избраните пряко от народа съдии".

Клеветите по съда трябва да спрат,

ако наистина искаме правосъдие. Ужасяват ме безумните клишета. Например: "съдът е подкупен". Това е невъзможно, особено в наказателно производство; помислете колко души участват - дознатели, понякога следователи, прокурори, три инстанции съдии по трима души състав - кой може "да купи" всички? А всяка страна има право да иска отвод на всеки в съдебното жури, ако знае, че е корумпиран. Колко подкупа на съдии са разкрити и доказани от 20 години насам?

Или вземете опашата лъжа "у нас никой не е осъден". У нас са осъдени много повече хора на глава от населението, отколкото където и да е в Европа. С 800 хил. висящи дела на по-малко от 7.5 млн. жители на страната, от които едва 2.5 млн. в активна възраст, ние сме европейски шампион по обвинителна активност. Не помня наизуст колко точно, но да знаете, че към 90% от всички присъди са осъдителни. И статистически не е вярно, че "те ги пускат". Лавината лъжи не са срещу съда, те всъщност са срещу закона. Ние искаме ли мъст без съд? Присъди, постановени или предрешени от полицията или "службите"? Ако не е това целта, дошло е време да приемем, че съдът (не съдиите!) са над всички и да разберем, че само съдът може да отсъди кое е право, кой е виновен и кой - не. Иначе не само ще (о)станем за смях, но и ще живеем в беззаконие и страх.